Първият учебен ден беше специален за мен. Щях да съм в друго училище, но не кое да е, а VII СУ "Найден Геров".
Предполагах, че новият ми клас ще бъде голям, защото ме записаха в математическата паралелка, поради неуспеха да ме приемат в МГ.
Надявам се че след 3 години ще вляза, но засега ще съм тук.
Всъщност се оказа, че училището е на 150 метра от мен, но никога не съм ходел там. Влизайки в двора всичко беше претъпкано от може би 1300 ученика. Петите и първите класове бяха едни от най-многобройните. За първи път се падам в "Д" паралелка, което ми е странно, защото математическата паралелки винаги са били в "А" клас. Освен това, още откакто се помня винаги съм бил в "А". На двора чаках дълго време, чакайки с другите ми съученици да влезем в стаята. Аз с никого не си говорех, но много и не им виждах лицата, заради букета и заради слънцето.
По едно време чух да ме вика един глас.
- Здравей, Викторе. Викторе. Ехо.
Стори ми се женски и се зачудих, защото с мене беше само тати. Обръщах се на всички страни, докато най-сетне я открих.
- Здравей, Викторе.
- Здравей.
- Спомняш ли си ме?
- Не.
- Как не си ме спомняш?! Аз съм Мария от детската градина.
- Ааааа.
- Сети ли се?
- Не съвсем.
- А помниш ли Цветито, Делян и Градев.
- Да.
- Те са в нашия клас.
- Така ли?
- Да.
- Супер.
- Добре. Чао засега.
- Чао.
Тя изчезна след това някъде назад сигурно да си побъбри с приятелките си.
По едно време видях и Петьо, но аз знаех отдавна, че и той ще дойде тук.
- Здрасти, Петьо.
- Здрасти, Вики.
- Как си?
- Добре.
- Разбрах, че освен ние двамата и Далия ще дойде тук.
- Да нали.
- Чудя се как е влязла и кога е ходила на състезания по математика.
- И аз.
- Не ми изглеждаше много ученолюбива.
- Искаш ли горе да седнем заедно? Че никого още не познаваме.
- Добре. - съгласих се макар и не напълно, защото наистина не познавах много хора тук.
- Аз разбрах, че Мария, Градев, Делян и Цветито са в нашия клас. - продължих аз.
- Кои са те? И откъде ги познаваш?
- Те са ми от детската градина.
- Аха ясно.
- Имаш ли идея колко време ще чакаме навън?
- Може би около 20-30 минути.
- Добре.
И аз се върнах назад да си оставя нещата и да се върна в колоната си пак без нищо да ми тежи.
По едно време видях и Далия, откачена както винаги.
- Здравей, Далия.
- Здравей, Викторе.
- Бях изненадан от това, че и ти ще дойдеш в математическата паралелка.
- Ами, осъзнах че руското не е за мене и от ходенето на състезания през миналата учебна година сега ме приеха и ето ме тук.
- Ясно.
- След малко ще влизаме вътре.
- О, не! Трябва да си взема нещата.
- Бързо вече са в средата на трети клас.
Така аз хукнах, бързо си взех нещата и се върнах в колоната си. Когато ни дойде редът, тръгнахме след госпожата и вървейки по стълбите нагоре се изморих. Никога не съм се качвал на 4-я етаж, защото класната ни стая и четирите години беше на 1-я етаж. Влязохме в стая 401.
Госпожата ми се стори строга, но не много лоша, защото когато едно момче се обади да пита госпожата някакъв въпрос, на който госпожата преди време беше обяснила, тя му се скара. Също определено не хареса нашата дисциплина и ни постави на мястото. Толкова я бяхме ядосали, че едва се сдържаше и каза, че като и казали да избира на коя паралелка да бъде класна, тя направила грешно решение и трябвало да избере другата математическа паралелка.
Просто ѝ трябваше време, за да се успокои. Но се изненадах, че тази година математическите паралелки са 2.
