Вече започнах да се поотпускам в новия си клас, и бях много щастлив от най-сетне правилния избор за училище от баща ми. Домашните ми бяха много лесни. Входните нива по доста от предметите приключиха, както и нормативите по физическо. Бях в ученическия съвет, който ми създаде малко главоболия, но успяхме да изготвим всичко навреме. Учех за първа година Информационни технологии и за пета поредна - руски език. Явно няма да се оттърва толкова лесно от него. Обаче все още усещах, че ми липсва нещо. Нещо наистина важно, което някой ден ще ми потрябва според мен. Именно това беше английският език. Английският език и аз сме свързани още от детската градина. Спомням си как учехме разни думички. За семейството, животните, растенията и още много други, но след като приключих с детската градина. Изведнъж за една година, от главата ми изчезна почти всичко. Във 2-ри клас в руското започнах да уча английски език. Учехме азбуката, която научих много бързо, определителни и неопределителни членове, които ми бяха много лесни, личните местоимения и глаголът "съм", които ми стъжниха живота особено след обясненията на мама, защото и двете неща ги смеси като едно понятие. В трети и четвърти клас взехме "Present Continuous", "Present Simple", " Past Simple" и "Past Continuous". Сега в 5-и клас нямаме английски език, но тати ми обеща да потърси някаква школа. Но аз губех търпение. ____________________________________
Вече беше краят на Септември. Навън все още си беше топло, а листата на дърветата не пожълтяваха толкова бързо. Тати ми каза, че намерил някаква школа, която се казва Britanica. Днес сме щели на отидем за да оточним подробностите. Влязох в колата и мислено се чудех как ли преподават. Дали ще съм на много ниско ниво. Незнам. Но ще разбера.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Мястото, където се намираше тази Britanica беше забутано в малките улички на квартала чайка, който беше на 25 минути път от вкъщи пеш. Мястото заемаше част от първия етаж на една висока сграда. Встрани от блока имаше една голяма площадка. Влязохме вътре. Уау. Всичко изглеждаше много по-хубаво, отколкото отвън. Отвън изглежда като някакво забутано място, изградено от керемиди с надпис Britanica. А отвътре беше много по огромно. Веднага вляво от входа беше офисът на Britanica. Там седяха млади хора, които работеха на своите компютри. Мисля че хората нямаха даже 30 години. Отдясно седяха едни малки дървени масички, с по едно столче за всяка. Отгоре имаха разни неща от пластелин. По стените бяха облепени, рисунки, текстове. И всичко е на английски език. Влязохме в офиса. Там баща ми попита една жена, как да ме запишат и как да ми приценят нивото. Тогава тя му отговори че съм щял да направя някакъв тест. Като чух това всичките ми притеснения изчезнаха. Отлично си спомням материала от 4 клас. Знам си и четирите времена. Този писмен тест ми беше в кърпа вързан.
