Какво е ученическият съвет? Нямах си и грам представа, но днес в голямото междучасие щях да разбера.
Да, бях един от избраните, което не беше лесно. Особено, ако си нов в класа и не познаваш 27 човека. Но, все пак влязох. Между впрочем, ние с Александра ти благодарим Градев.
___________________________________
Два дни по-рано:
- Какъв час следва? - попитах Дани.
- Не знам. Виж в програмата. - отговори ми той.
- Добре.
В нашата класна стая освен дъската, на която пишем има още 3 коркови дъски, но на нито една от тях нямаше закачена програма. Да, беше си началото на годината и сигурно не е написана, защото може да притърпят промени в нея, но ми трябваше в този момент.
- Дани, няма никаква програма.
- Така ли? - пита ме с голяма изненада - Питай някого.
- Вики, можеш ли да видиш какъв е следващият ни час?
- Да, чакай да проверя. Мисля че я записах в тефтера си.
- В тефтер ли? А, вярно! В тефтера си си записах програмата за днес!
- Остави, извадих си вече своя. - каза тя - имаме час с класната.
След 2 минути би втория звънец. Класната влезе и затвори вратата. Госпожата изчака всички да си отидат на чиновете и да станат.
- Добър ден!
- Добър ден! - повторихме ѝ ние.
- Мария, Делян, Богдан и Градев! Къде са ви униформите? - започна да им се кара. - Утре да ги носите! Също ми направи впечатление че след втория звънец има ученици в коридора. Първият звънец е за вас, а вторият - за учителите! Нямате право да седите в коридора, след втория звънец!
Последва мълчание.
- И също не влизайте в чужди стаи, нито пък не пускайте никого, защото можем да си създадем неприятности! Някой да ви обвини, че сте взели нещо, а аз трябва да се разправям, така че не правете така!
Замълчахме за малко време отново.
- Правим проверка на домашното. Страница 5 в учебната тетрадка. Първата задача. На първата редица. - каза тя, оглеждайки се в табелките, които ни помоли да поставим вчера за да ни научи имената. - Ани.
- След като пресметнах първият израз получих 157.
- Давай направо резултатите. - подсече я госпожата, защото беше изгубила време докато ни се караше.
- 1248, 789 и 53692.
Оттам нататък часа мина добре и в края на часа ни съобщи нещо:
- Другата седмица в срядата ще направим Входното ниво. И още нещо. Утре трябва да изберем ученици за ученическия съвет, които да представляват класът ни. Затова днес в междучасията питайте кой иска да стане част от ученическия съвет. А утре ще гласуваме. За целта, утре, си донесете едно малко листче, а утре ще ви кажа какво трябва да направите.
Звънецът би.
- Няма да ви задържам много, така че пишете: Домашна работа, Учебник - страница 13, зеленото поле и в Учебната тетрадка - страница 6 и страница 7/1,2 задача. Това е. Свободни сте!
- Довиждане! - казахме ние.
- Довиждане! - отвърна ни госпожата.
Ученически съвет. Какво пък трябва да е това? Звучи странно, но и интересно. Как да се кандидатирам и да ме приемат успешно. Хммм. Трябва да събера колкото се може повече гласове. Не знам дали ще ми стигнат всичките козове, но ще се постарая. Веднага към Дани.
- Дани.
- Вики, ти искаш ли да гласувам за теб? - изпревари ме той.
- Аз ли? Ами всъщност, искам да разбера какво
представлява съветът. - казах неуверено като се замислих. - Но... искам да стана част от това.
- Добре. Ще кажа и на Коларов.
Е, май събрах 2 гласа засега. Имам някакви шансове. Нали? Кого заблуждавам? 2 гласа?Време е за старите съученици.
- Петьо, аз искам да вляза в съвета. Може ли да гласуваш за мен?
- Да, без това се чудя за кого ще ги измисля тези 3 гласа.
Лека-полека напредвам. Ох, трябва ли да питам и Далия? Наложително ли е? Не, не съм толкова отчаян. Човекът на който имам най-много доверие седи до мен. Как забравих?
- Вики, ти искаш ли да влезеш в съвета? - попитах я най-откровено.
- Не ме вълнува особено. Но теб явно да.
- Не съм сигурен. Хем много искам, хем не знам дали ще имам време за това.
- Аз ще гласувам за теб и не се отказвай!
- Добре. Няма.
____________________________________
Един ден по-късно:
Времето е хубаво. Има тук-там някой облак, но всичко се очертава да мине добре. Дойде часа по математика. Всички грабеха разни листи от някого, защото явно бяха забравили. 4 гласа имам сигурни. Мога да се успокоя. Класната влезе. Остави си нещата и започна да обяснява.
- Добре. На листчето ви, трябва да напишете 3 имена за ученици, които да ни представляват в ученическия съвет. После го сгъвате на 2 и го слагате на катедрата. Надявам се да сте се разпитали внимателно кой иска да се кандидатира. - каза тя и ни остави да напишем на лисчетата кандидатите.
Но тогава всъщност всеки има по още 2 гласа. - Мигом ми влезе през главата. Вероятността да изберат други е доста голяма, а не вярвам в съвета да пускат един клас с по 6-ма души.
Не е хубаво това. Класът е разделен на 3 части. Сигурно ще изберат един от руската паралелка, втори от немската и незнам май трети пак от немската, защото са повече на брой. Но един от нас тримата от руското, съмнявам се. Естествено че в тези паралелки все някой се е издигнал над другите по някакъв начин, така че очаквам някой да има да речем 10 гласа, а други да имат 1 или да нямат въобще.
Както и да е. Вече малко се чудя какво да правя. Мислех си да напиша Данаил, Виктория и Коларов, но вече се чудех. Написах Данаил и Виктория, защото бях сигурен за тях, но... Ами ако не ми стигнат гласовете. Не искам да рискувам. Никой няма да разбере, че съм гласувал за себе си, но какво ще кажа на Коларов ако ме попита.
- Хайде вече. Напишете трите имена и ми предайте листчетата си. - каза класната губейки търпение.
Съжалявам Коларов. Сгънах листчето на 4 и го предадох чудейки се дали постъпих правилно и дали си е струвало.
