По БЕЛ ни преподаваше една госпожа - Тодорка Добрева и съучениците ми я мразеха. Още от първите часове с нея, момчетата ѝ измислиха подигравателни прякори. Злобрева и Змиорка Кобрева бяха най-често употребявани. Според мен тя си преподаваше добре уроците, но никой не ѝ обръщаше внимание, а пък да учат беше още по-рядко срещано. Хубавото беше, че ни каза всеки ден по какво ще ни преподава от 3-те възможности: български език, литература писмени работи. Единственото, което не ми харесваше бяха броят на тетрадките. Общо ги изкарвах 6 заедно с ЗИП българския. 1-ва - за работа в клас по български език, 2-ра -за работа в клас по литература, 3-та - за домашна работа, 4-та - по писмени работа, 5-та - тетрадка-речник и 6-та - по ЗИП български.
По Литература учехме за митовете и легендите. Първо се спряхме на Гръцката митология. После на скандинавската, а накря на раздела и с Библията.
По Български език пък говорехме за текстовете в речевата ситуация. За участниците, предмета, целта и обстоятелствата в речевите ситуации.
Всъщност по ЗИП български ни преподаваше съвсем друг учител, но с него си имахме проблеми, въпреки добротата му. Казваше се ... Стаматов. Днес трябваше да правим контролното. Бях много притеснен. Въпросите бяха много тъпи. Никакъв смисъл нямаха. Имаше повече въпроси с практически характер в теста, но също така въпроси с остарели книжовни думи. Оххх. На много от въпросите играх тото. Наистина много ме озадачи. Работата беше 50 на 50, така че мислех, че ще вържа 5,50 или 5,00 поне.
____________________________________
3 дни по-късно:
Днес щяха да ни връщат контролните по ЗИП БЕЛ. Всички бяхме много притеснени. Не знаехме какво да очакваме.
Господинът започна да внася оценките по номерата без да ни ги съобщава. После правихме поправка и чак в края на часа двама човека започнаха да раздават контролните. Дълго време чакам вече, а не са ми го дали още моето.
Получих го. Как е възможно?! Имам 4. 4. Първата ми четворка. Защо това се случва?! Направо ми се идеше да зарева. Не, трябва да бъда силен. Трябва да бъда силен.
- Бъдете спокойни. Ще имате възможност да си оправите оценките.
Цвънецът би. Повече не можех да се сдържам. Поплаках си малко. Много се бях разчувствал, защото не всеки ден очакванията ти се сриват и получаваш нещо коренно различно.
Виктория се опитваше да ме успокои. Да нямаше наистина никой, който да има оценка над 4, но това не ме успокояваше. Тогава дойдоха две момичета: Елица и Алекса.
- Спокойно Вики, не плачи! - каза Елица.
- Това е най-високата оценка. Никой няма 5 или 6. - съобщи Алекса.
- Да но как ще я оправя тази четворка?!
- Ще я оправиш, господинът каза, че ще ни даде възможност. - напомни ми Елица. - Не се притеснявай.
- А какво ще кажа на родителите ми? - попитах отчаяно.
- Ще им обясниш, че е било много трудно, че най-високата оценка е била 4 и че ще я оправиш. - успокои ме Алекса.
- Хайде, моля те, не плачи!
- Добре, Ели. Няма повече.
