ДТИ. Какво беше това ДТИ? Подсещах се, че нещо от сорта ДБТ "Домашен Бит и Техника" и така си беше.
ДТИ означаваше "Домашна Техника и икономика", но като разгледах учебника на пръв поглед имаше към 5-6 раздела, в които нямаше никакви хартийки за рязане, а съвсем различни неща.
Поех си дълбоко дъх и много се зарадвах, защото буквално бях с две леви ръце режейки и прегъвайки хартийките по отбелязаните линии.
По ДТИ ни преподаваше господин Красимир Бачков. Той изглеждаше строг, но се държеше така само, ако някой се лигави или говори по време на неговия час. Той винаги е преподавал своите уроци с интерес и винаги беше проучил всичко по темата, за която ни преподава. Даже си носеше още един учебник и ни питаше въпроси.
Та днес, взе нашия клас и ни заведе на 3-я етаж в 308 стая срещу учителската. Той ни разреши да седнем както искаме, но трябва да седим така цяла година. До мен седна едно момче, но мисля че го направи, защото зад нас седяха моите приятели Данаил и Александър Коларов.
- Здравей, аз Виктор.
- Аз съм Кристиян. - отвърна ми той. - Но може да ми викаш Крис.
- Дани, виж... - започна да му показва нещо Кристиян, докато учителят ни се скара.
- Внимавайте ученици! Няма да обяснявам втори път и после ще ме питате! - предупреди господинът.
Зад нас обаче Градев и един негов приятел не спираха да дърдорят. Делян също беше седнал на чина до тях и въобще там настана хаос.
- Кой говори там? Ей, момче как се казваш?
- Богдан.
- Богдане, не спряхте да приказвате вие тримцата, айде взимай си нещата и марш на магарешкия чин!
Богдан си взе телефонът и химикалът и тръгна към магарешкия чин. Магарешкият чин представляваше един чин, малко по-нисък от нашите в ъгъла на стаята до вратата, възможно най-далеч от катедрата, където господинът изпращаше учениците, които приказват. Ако някой друг също говореше ставаше прав, но и да напусне часа.
В началото на годината ни преподаваше схеми, чертежи, рисунки и ни даваше задачи да начертаем 3 изгледа на даден предмет, като ни даваше някои размери, а други трябваше сами да пресметнем. Мислех си, че ще бъде по-лесна работа, но не беше. Първо трябваше да очертаем рамката на листа А4. След това да разделим листа на 4 равни части.
На горното ляво поле трябваше да начертаем изгледа отпред, на горното дясно - изгледа отляво и на долното ляво - изгледа отгоре. На долното дясно поле не чертаехме нищо, защото ни каза че се използвало за други неща. В това поле на границата с рамката листа в единия ѝ ъгъл ни каза да начертаем малко поле с определени размери. Там господинът ни каза, че се пишело за мащаба и други работи.
10 минути преди края на часа Александър Коларов приключи с чертежа си.
- Господине, приключих с чертежа си. - заяви той с голяма радост, че е пръв.
- Как се казваш? - запита господинът.
- Александър Коларов.
- Добре Сашо, дай да видя какво си направил.
Учителят погледна внимателно чертежа и каза.
- Бързаш, внимавай малко! Изкривил си това. Оправи го и ела да те оценя.
Коларов си седна, а учителят се обърна към целия клас.
- Ученици не бързайте, защото и вие може да сбъркате чертежа.
Едно момиче, седящо на 1 чин точно пред господина, също беше приключило. То не беше високо и имаше права, кестенява на цвят, но къса коса стигаща до горната част на врата ѝ.
- Господине, и аз приключих. - заяви момичето.
- Я да видя.
Господинът извади линията и измери внимателно всяка една линия върху чертежа ѝ.
- Кой номер си?
- 7. - каза тя радвайки се.
- 7 номер, 7 номер, а ето те. Елена.
Елена си седна и чакаше края на часа.
- Ученици остават ви 5 минути до края на часа. - уведоми ни господинът.
Александър завърши вече всичко и отново вдигна ръка.
- Айде Сашо, дай да видя оправи ли го! - каза господинът взимайки работния му лист. - Да, браво! Не бързай повече и бъди по-прицизен!
- Добре, господине.
- Кой номер си?
- 19.
- 19, 19... Добре. - отбеляза господинът. - Ученици понеже не успяхте да довършите чертежите си, следващия път ще ги довършите и ще ви ги оценя.
Поех си дъх, защото бях още на 2-я изглед и се поуспокоих. Звънецът би.
- Хайде изчезвайте! - каза господинът и се приготвихме за следващия час.
