My impossible love

1.

Сутрин, така мразя да ставам рано за да ходя на училище, но ако не си отворя очите за да спра досадната аларма ще трябва да си хвърля телефона към стената, а не искам, та това е най-ценната ми вещ. Започнах леко да отварям очи, грабнах от шкафчето си телефона и плъзнаха пръст по екрана за да спра досадния звук. Днес бе специален ден и няма да го похабя на училище, днес ставам на 18, днес бе така чаканата дата не само от мен, но и от леля ми Марго. Тя никога не ме е харесвала, но се натресох и тя нямаше избор освен да ме приеме в скромната си къщичка имаща три спални, кухни, баня, хол и всекидневна. Не че къщата, в която бях с покойните ми родители бе по-голяма, но аз си падам по просторното пространство. Станах от леглото обувайки червените си пантофки. Не обичам червено, даже го мразя, но леля ми реши да ми подари точно червени пантофки за свети валентин, един така омразен ден за мен заради многото ми грешни избори и преценки за момчета. Един даже ме заряза точно на тази дата. Домъкнах се до гардероба и взех една черна рокля стигаща малко над коленете, беше прилепнала по тялото точно затова и ми беше любима, съчетава любимия ми цвят и е прилепнала, оставих роклята на леглото ми и тръгнах към банята, по коридора се срещнах с леля си, тя само ми пожела едно "Честит рожден ден" и тръгна отново към стаята си. Пак ме поздрави, влязох в банята и се загледах в огледалото, отново имах торбички от недоспиване. Напоследък не спя достатъчно, защото ходя на барове. Оправих положението с торбичките с помощта на малко грим, също нанесоха и спирала и молив на очите си за да изпъкне зеления им цвят. Харесвам си очите и то доста, но косата не особено, наскоро я бях боядисала в много тъмно кафяво, въобще не ми харесва така и скоро пак трябва да се боядисвам, но още не съм решила точно в какъв цвят. Излязох от банята щом бях готова и влязох в стаята си, взех роклята от леглото и я облях. Погледнах се за последно в огледалото преди да си сложа черните токчета високи към 5 сантиметра. Казах "чао" на леля си, тя не ми каза нищо, знае че с мен не се спори, аз винаги печеля в споровете, аз съм инат и такъв ще си остана, не оставям нищо започнато недовършено. С такси скоро стигнах пред любимия ми бар, често ми се е налагало да ходя в бар сама, но да не си тръгна сама, аз мога много лесно да си намеря компания, но попринцип вече не изгарям от желание да се влюбваме и да изпитвам отново онези пеперудки, преживях достатъчно трагични раздели. Щом влязох в бара ме лъхна аромата на алкохол и цигари, не съм пушачка, но спокойно мога да изпуша някоя, ако искам да се успокоя, но пиячка съм, често ходя чак до тук за да се напия. Седнах на високия стол пред бармана, той ме видя и сложи чаша с водка пред мен, той ме познава от доста време, от толкова, че вече даже е запомнил какво обичам да пия и какво не. Усещах страшно много погледи залепени за мен, това бе супер нормално, вече бях свикнала, но когато това ми се случи за пръв път преди година ме беше хванал як срам, до толкова че бузите ми бяха придобили доматен цвят. Едно момче седна до мен и поръча на бармана чаша уиски, погледна към мен за секунда и отново върна вниманието си над бармана, той ми подаде чашата, която момчето изпи за отрицателно време.
Бармана:По полека момче, с тази скорост ще се напиеш, но понеже ми изглеждаш готин ще ти препоръчам едно момиче, много красиво и сладко, но въпреки това има пирсинг като теб, също се държи каменно от време на време - Не, ти не можеш да шептиш. Още от началото ми стана ясно, че говори за мен. Изненадах се, когато момчето кимна отрицателно на предложението на бармана. Явно не е тук за да се забавлява с някоя к***а. Изглежда красив и готин, също загадъчен и определено каменен. Отношението му е ледено, какво като не познава бармана лично, може поне да отговори с думи или просто е неграмотен и незнае да говори. С какво толкова е интересен бармана, че така го зяпа...... Не, само дано не е обратен. Ще е такава загуба за красивите момичета искащи го в леглото си.
Аз:Ще се представиш ли най-накрая или очакваш момичетата да те заговарят, ако е така то е ясно, че не си добър флиртаджия.
Той:Всъщност съм много добър, но повечето момичета не си падат по лоши момчета . Щом искаш да се представя, хубаво. Аз съм Матео - Каза всички без да ме поглежда.
Аз:Аз съм Луна, аз си падам по лоши момчета - Отбелязах очевидното, той се обърна отново към мен със същото ледено изражение.
Матео:Личи ти.
Усещам, че това момче е дразнител, играе ми с нервичките с това негово държание, аз се опитвам да завържа разговор, а той отговаря ледено, интересно ми е защо е тук и се държи така. Не вярвам такова красиво момче просто да се е родил с лошо държание.