My impossible love

2.

Защо е в такова гадно настроение това момче, защо не вземе да се държи малко по-добре, малко по-мило? Ако си управи държанието съм сигурна, че ще има доста повече момичета, които да го харесват. Сега той гледа безизразно към бар плота и допиива остатъка от уискито в чашата си.
Матео:Ще спреш ли да ме зяпаш?
Аз:Не - Казах без да се замислям, направих жест на бармана, той сложи чаша с водка пред мен, аз я надигнах и за отрицателно време беше изчезнало съдържанието. Нямам идея коя чашка ми е това вече, но май почва да ми се замайва главата.
Матео:Ако изпиеш още ще се напиеш и после няма аз да те карам до у вас.
Аз:Добре, щом така казваш - Истината е че не обърнах внимание на това, което ми каза, даже се чудя какво точно ми каза, но знам че вмомента не ми се седи до него, до неговото лошо и вкиснало настроение. Станах от стола леко олюлявсйки се, явно ще е сложничко да стигна до онзи сладур. Сладура ме погледна, а аз му направих знак да дойде, той се усмихна лукаво и каза нещо на приятелите си преди да се насочи към мен. Аз пък едва се държах на краката си, ако не се бях захванала за плота съм сигурна, че досега да съм целунала пода. Момчето дойде до мен и преметна ръката ми над раменете му, помогна ми да стигна до мястото, от което той се появи, видях че той беше тук с още три момчета, които също бяха много сладки. Той ме сложи да седна точно до него.
1 момче:Здравей аз съм Ник.
2 момче:Аз съм Даниел.
3 момче:Аз пък съм Сам.
Аз:Извинявай сам като необвързан ли - Всички момчета се засмяха, е без момчето, което несъзнателно обидих.
3 момче:Сам е името ми, какво да направя, че родителите ми са ме кръстили така, но наистина съм необвързан.
Сладура:А моето име е Итън. Ще може ли да разберем твоето име красавице?
Аз:Аз съм Луна. Повярвайте името ми ми пасва. Аз съм много разсеяна, все едно съм на Луната.
Сам:Значи с това момче си пасвате идеално - Каза сочейки Итън, който го изгледа на кръв.
Итън:Ей Сам. Не говори така пред момичето, правиш ме да изглеждам глупаво.
Ник:Като се замисля, защо толкова сладко и красиво момиче като теб е тук само?
Аз:Имам рожден ден и исках да празнувам.
Ник:Но сама да празнуваш не е гот.
Аз:Аз съм свикнала и ми харесва, а и лесно си намирам компания, когато ми писне да съм сама. Точно, както сега - Момчетата се спогледаха.
Даниел:Нямаш ли приятели?
Аз:Не.
Итън:Момчета стига с тези разпити, момичето е дошло тук да празнува, не е дошла за да разказва за себе си - Всички кимнаха, Даниел повика сервитьорката, а останалите продължаваха да си хвърлят по някой друг поглед. Сервитьорката ми се струваше позната, винаги щом я видя ми се струва позната, но никога не я питам, ако е само грешка не искам да бера срам.
Момчетата си поръчаха водка, а за мен нямаше нужда да се пита, сервитьорката знаеше какво пия и не си направи труда ме пита. Тя тръгна към бармана.
Сам:Защо тя не ти взе поръчката, ей сега ще я викна отново.
Аз:Не го прави, тя знае какво пия затова и няма нужда да ме пита.
Даниел:А какво обичаш да пиеш - Май той си пада любопиткото в групичката.
Аз:Водка.
Итън:Омъжи се за мен - Всички се засмяха освен мен - Само се шегувам, не го приемай така.
Аз:Не е това, просто имам чувството, че ще повърна - Сложих ръка на устата си, когато усетих, че обяда и всичкия алкохол, които изпих ще излязат на бял свят. Итън отново преметна ръката ми над раменете си и ми помогна да стигна до тоалетните. Той влезе с мен и ме гледаше докато аз си повръщах червата и всичко в тях.
Аз:Не те ли е гнус да гледаш как някой повръща - Попитах и изтрих гадорията останала по лицето ми, отидох до чешмата и измих устата си и пиинах малко вода. Той продължаваше да следи всяко мое движение.
Итън:Не съм от гнусливите, често ли повръщаш така?
Аз:Това е за пръв път от цяла година, тогава се напих за пръв път.
Итън:Кое беше онова момче, до което седеше?
Аз:Казва се Матео, за пръв път го срещам и да си призная не искам повече да чувам и името му. Това момче има ужасен характер.
Итън:Да, защото горкия е бил изпаднал в шок щом такова красиво и сексапилно момиче като теб го е заговорил - Аз се изчервих, свикнала съм с комплиментите, но той го каза по някакъв странен начин, все едно ревнува. Да сме реалисти, няма как да ревнуваш някой, който познаваш от няколко минути. Той хвана ръката ми и започна да ме дърпа към изхода на тоалетните. Седнахме отново до неговите приятели. Те май се бяха притеснили.
Сам:Добре ли си - попита притеснено.
Ник:Как си?
Аз:Добре съм, защо всички се притеснявате толкова - Те склониха поглед надолу, какво става тук и какво не ми казват дявол ги взел.
Аз:Ще ми кажете ли какво става или да опитам по моя си начин за изкопаване на информация - Те отново се спогледаха, но този път притеснено.
Итън:По-добре е засега да не знаеш нищо - Усмихна се извинително, аз нямаше да приема някакви непознати да крият нещо свързано с мен, на всяка цена ще разбера. Погледнах към Матео, той гледаше към мен, погледите ни се срещнаха за няколко секунди преди той отново да погледне към пода. Нещо му има на това момче, преди бара не е бил пълен с толкова откачалки, какво става днес?
💜