My impossible love

3.

Момчетата продължаваха да ме гледат изплашено, но не защото ми беше зле до преди няколко минути, а защото ги е страх да не разбера нещо, но това нещо какво може да е, как да разбера, аз наистина имам начини, но не мисля, че свалките ми ще ми помогнат. Те изглеждат като момчета, които лесно могат да се отърват от досадните флиртаджиики. Аз станах от удобното диванче и седнах отново при вкисналия. Когато ме забеляза той просто ми хвърли поглед и се загледа отново в нищото, няма да търпя подобно пренебрежение, не вижда ли, сляп ли е, глупав ли е. Как може да пренебрегва момиче като мен.
Аз:Слушай ме сега, не може така да ме пренебрегваш.
Матео:Според мен няма нужда да ти обръщам внимание, хубава си, но не си мой тип, а и имаш достатъчно обожатели - Този малък, каза че не съм негов тип...
Аз:Това е грубо. Ако говориш така на всички момичета сигурно връзките ти продължават около месец, че и по-малко.
Матео: Определено, връзките ми продължават няколко дни докато не правим... да не казвам думата на публично място, тогава те ме зарязват, защото са искали само това от мен.
Аз:Явно ти е малък и не можеш да ги задоволиш - Казах отпивайки от чашата си, той хвана другата ми ръка и я постави най-горе между краката си. Изплюх малко от алкохола. Какво си позволява този. Махнах веднага ръката си от там.
Матео:Малък ли ти се стори - Попита с перверзна усмивка. Това е първата усмивка, която виждам на лицето му.
Аз:Не прави повече тази грешка, ако искаш все още да имаш наследник.
Матео:Не отговори на въпроса ми - Този няма ли да млъкне, май ми харесваше повече като не говореше и се държеше ледено, сега се държи извратено и перверзно.
Аз:Става, но повярвай имаш доста добра конкуренция - Отпих нова глътка алкохол, този път беше уиски, стига ми водката за днес.
Матео:С удоволствие бих ти показал какво мога - Колко готино и забавно само, той си повярва, че ще спя с него.
Аз:В мечтите ти господинчо.
Матео:Значи на тях ще пуснеш, а на мен не?
Аз:Може би, но това е защото те не си сменят настроението като момиче в цикъл.
Матео:Да не намекваш, че съм момиче - Посочи се с възмощение.
Аз:Боже мили, вкарай му малко мозък в канчето. Не те мисля за момиче, мисля начина ти за смяна на настроението като такъв. Сега стана ли ти ясно или да го кажа по-бавно?
Той само направи намусена физиономия. Аз се усмихнах победоносно и отпих от чашата си.
Матео:Мисля, че вече се напи.
Аз:Браво господин очевиден - Беше минал повече от час от последното нещо, което си бяхме казали, за това време изпих доста чаши, не ми се мисли как ще се прибера.
Матео:Колкото и да не искам трябва да те закарам, не мога да оставя момиче в това състояние на подобно място - Той стана от стола и ми подаде ръка. Аз платих сметката си и я хванах. Излязохме от бара, чист въздух след толкова часове сред  миризмата на алкохол и цигарен дим ти се струва мнохо свежо и приятно, въпреки че във въздуха има толкова много въглероден диоксид и отровни газове от колите и комините. Студентско си беше, вече беше вечер какво да очаквам, а аз с тази моя рокля замръзвах, докато стигнахме до колата му аз се държах за него, може би е мил зад цялата тази перверзия и ледено държание, някъде много дълбоко секриеше момче, което е мило и грижовно. Той ми отвори вратата, аз влязох и той затвори, заобиколи колата и отвори своята врата, влезе и запали, скоро тръгнахме, много ми се спеше, явно съм прекалила с алкохола, досега дори и да съм прекалявала съм издържала до вкъщи.
Матео:
Погледнах към Луна и останових, че тя е дълбоко заспала. Явно ще трябва да я заведа у нас, едва ли на сутринта ще ме помни и ще се чуди какво прави в дома ми, но не мога да я оставя насред пътя.
Скоро спрях пред дома си, по време на пътя хвърлях някой поглед на Луна, тя изглеждаше наистина добре, не се очудвам, че момчетата в бара я зяпаха толкова. Вмомента искам да я кача у нас, да я просна на леглото и ....... Не, не трябва да говоря подобни неща, трябва да забравя моята перверзна част, сега съм на мисия, не мога да си позволя подобни отношения с нея. Вдигнах я като булка и тръгнах към къщата си, тя беше на два етажа, не беше чак толкова голяма, колкото тази в Малдивите, но ставаше.
Сложих я нежно на леглото в гостната стая и я завих, сладка е когато спи, сложих зад ухото ѝ един кичур, който беше на очите ѝ, станах от леглото и отидох към вратата, погледнах я за последен път преди да отворя вратата и да изляза от стаята. Влязох в стаята ми, взех си дрехи от шкафа и ги оставих на леглото, трябва ми душ и то леден, мисълта да има едно красиво и секси момиче в къщата ти е много изкушаваща. Влязох в банята и нагласих водата.
Луна:
Прибудих се, бях в някаква стая, беше тъмно и не виждах много, но видях, че съм с рокля, това е добре. Станах от леглото и излязох от стаята, беше светната лампата, а понеже сега отворих очи едва виждах, скоро зрението ми се управи и тръгнах към една стая, всякаш нещо ме дърпаше натам, видях вратата, на нея имаше снимки на вкисналия, отворих вратата и влязох в стаята, имаше и още една врата, която се отвори и от там излезе Матео само по хавлия. Аз веднага закриха очи.
Матео:Ти какво правиш в стаята ми? Не спеше ли като пън?
Аз:Съжалявам, съжалявам. Само ме упъти и излизам.
Матео:Върви назад - така и направих, напипвай вратата и тъкмо щях да се обърна с лице към нея и да изляза, но той я затвори и махна ръката от очите ми - Хайде сега си отвори очите, ако обичаш.
Аз:Съжалявам, но не обичам - Той въздъхна и усетих как се приближаваше, усещах дъха му прекалено близко до мен.
Матео:Така само ме улесняващ нали знаеш - Прошепна до ухото ми и ме целуна по устните, явно и той е пиян, колкото мен, аз му отвръщах незнам дали заради алкохола във вените ми или защото го искам, но просто го направих. Устните му бяха меки, а дъха му имаше вкус на уиски и водка, но също усетих и нещо студено, метално. Явно има пирсинг и на езика.