My impossible love

5.

Таксито дойде, двамата с Итън се качихме. През целият път никой не каза нещо, аз размишлявах над казаното от него, защо къщата на Матео да е къща на ужасите? Не ми се стори страшна, но той каза, че ми е показал само хубавата страна на къщата. Трябва да разбера какво става с този човек.
Влязох в апартаментът на леля ми, както се казва не бях посрещната с цветя и червен килим, леля ми стоеше до вратата на стаята ми  и ме гледаше лошо и ядосано, аз се усмихнах нервно, ей сега ще углошея.
Леля:Луна Валенте защо се прибираш чак сега? Къде прекара нощта и с кого?
Аз:Леля малко се напих и се наложи да преспя у една приятелка.
Леля:Ти нямаш приятелки, не ме лъжи. Сега марш в стаята си, наказана си - Кресна тя, отвори ми вратата, аз влязох в стаята си, но после съжалих. Тя ме заключи в моята стая!?
Матео:
След като Луна си тръгна аз звъннах на шефа си.
Шефа:Какво става Матео, видях че тя беше у вас, защо не я спря да си тръгне - Явно беше ядосан от действията ми.
Аз:Шефе не съм я пускал, тя само се е измъкнала - Дано да повярва.
Шефа:Матео вървиш по тънък лед, ако скоро не заловиш момичето последствията ще са огромни за теб и твойте родители.
Аз:Знам шефе. Ще се постарая да я заловя и то скоро.
Шефа:Добре - Каза и затвори. Как трябва да я заловя, тя е толкова невинна, няма вина за случилото се с родителите ѝ, не може само заради тях с нея да се случи това. Знам, че не е имала и хубаво детство, аз трябваше да науча всичко за нея преди да започна мисията, разбрах, че тя се е влюбвала в лоши хора, не е готино да я карат да се влюби отново в някой лош като мен.
Луна:
От няколко часа съм тук, а все още нищо не съм яла, чукай и тропаха по вратата, но леля ми не ми отвори. Затропах отново.
Аз:Лельо гладна съм, нима искаш да пукна, защото не съм яла - Изкрещях за да ме чуе, но реакция нямаше, чувах само как леля ми говори с някаква жена и момче в някоя от стаите. Дори не ме пуска на училище, не мислех, че някога ще ми липсва да ходя на училище.
Мина още около час преди вратата да се отвори, но не от леля ми, а от някакво момче, на години изглеждаше колкото мен, но какво прави тук. Той носеше чиния със спагети и чаша сок, седна до мен на леглото и ми се усмихна подавайки ми чинията и вилица.
Аз:Кой си ти - Той не отговори - Попитах нещо!
Матео:
След като стана 20:00 часа отидох в бара, знам че тя идва всеки ден по това време, огледах мястото, но от нея нямаше и следа, но забелязах още някой да я търси, това бяха онези момчета, при които тя седна вчера. Този, който вчера ѝ помогна да стигне до тяхното място ме изгледа лошо, явно ме знаят какъв съм, усмихнах му се нахално и седнах на стола до бармана.
Аз:Уиски - Той сложи чашата пред мен, аз я взех и изпих съдържанието за отрицателно време. Дано да дойде скоро.
Луна:
Аз:Кой си ти - Той не отговори - Попитах нещо!
Той:Аз съм бъдещия ти съпруг - Каза тихо и склони глава. Чух ли правилно, да не би да каза бъдещия ми съпруг.
Аз:П..П..Повто....ри
Казах едва, заеквайки.
Той:Аз съм Гастон, леля ти смята, че си достатъчно голяма да се омъжиш, същото се отнася и за майка ми. Бъди сигурна, че и аз не искам да се омъжвам и то точно за момиче, което не познавам.
Аз:Това е невъзможно, знам че леля ми ме мрази, но да ми причини това.......
Гастон:Истина е, след няколко месеца ще сме сгодени - Усетих в гласа му нежеланието това да се случи.
Аз:Не можеш ли да накараш майка ти да се откаже от това си решение, ако ме познаваше нямаше въобще да иска да омъжи сина си за мен.
Гастон:Тя знае каква си, аз също съм такъв и затова са си помислили, че ще се получи нещо между нас, също че така ще се поправим.
Аз:Нямам думи - Бях меко казано бясна, той беше оставил вратата открехната, аз станах от леглото и отидох с ядосана крачка към кухнята. Знам, че са там тези две ужасяващи жени, как може да решават бъдещето ни без анше позволение. Ударих с ямрук по масата, на която те така сладко си клюкарстваха. Щом го направих те залепиха погледите си на мен.
Аз:Какво трябва да значи това лельо - Попитах крещейки, някой обви кръста ми с ръце карайки ме да пусна ръката на леля ми, която доста силно стисках.
Гастон:Спри.
Аз:И зона да го правя - Пуснах леля ми и се освободих от ръцете му, погледнах го на кръв - Доколкото помня не удрям твоята майка, така че това не те засяга.
Гастон:Напротив, засяка ме, защото скоро ще бъдем роднини.
Аз:Значи вече си се съгласил, нямаш ли своя собствена воля, защо не искаш да промениш това, не искаш ли да си щастлив сам или с момичето, което наистина обичаш - Крещях все едно съм луда, как може да е толкова глупав та да се съгласи с подобно нещо.
Леля:Стига толкова. Ти ще се омъжиш за него и точка, аз не мога да се грижа за теб до края на живота си, аз искам да се отърва от теб - Пуснах една сълза не от болка, а от ярост. Това бе най-ужасната леля.