My impossible love

7

С Матео стояхме на столовете всеки гледайки към нещо, аз гледах към чашата си с парлива течност, а Матео към бармана.
Аз:Ти обратен ли си - Попитах без да мисля, а веднага след това сложих ръка на устата си, той ми хвърли ядосан и изненадан поглед много е яко, когато смесва две емоции и ги превръща в поглед, аз не мога така или не мога или просто никой не ме е карал да се чувствам по два начина едновременно.
Матео:Повтори - Това си беше заповед, той вече бе бесен.
Аз:Обратен ли си - Казах с леко треперещ глас.
Матео:Искаш ли да провериш - Това беше закана за нещо, не ме питаше, той ще направи нещо сигурна съм. Той отново се приближи към мен, усетих погледите на всички зад нас, аз никога не се целувам с някой докато съм трезвена, просто тогава ми е неловко. Той слепи устните си с мойте, беше с затворени очи и наистина се наслаждаваше на целувката, хванах те аз ах ти перверзна лисицо. Той се отдалечи от мен с онази перверзна усмивка.
Матео:Това доказа ли ти какъв съм или искаш да повторя за да си сигурна - Той се приближи отново към мен, абе тоя човек някога изчаква ли отговор, аз го отблъснах, когато беше на няколко нищожни сантиметра от устните ми.
Матео:Не е яко да спираш момче докато то иска да те целуна - Реши да се прави на обиден, но аз знам начин как да го накарам да се усмихне.
Аз:Не сега и тук скъпи, може и у вас да правим това - Очите му светнаха като на някое малко дете вкусило захар.
Матео:Тогава по-бързо - Засмях се леко - Какво стана с леля ти, какво ще правиш сега, ще се омъжиш ли или.....
Трябваше да ми развалиш настроението нали?
Аз:За сватбата - тя ще има да си мечтае, но ме изгони от вкъщи, защото реших да дойда - След казаното той ококори очи.
Матео:Имаш ли къде да останеш?
Аз:Аз нямам приятели и ще ми е малко сложно да си купя жилище с стотина долара, та те и за наем не стигат.
Матео:Тогава какво ще правиш?
Аз повдигнах рамене, той въздъхна и се хвана за главата, защо той изглежда така, това не трябваше ли да съм аз?
Матео:Тогава ще останеш у нас докато събереш пари за свое жилище.
Аз: Моля? Не мога, та ние не се познаваме и не мога да живея у вас точно заради това без пари.
Матео:Да ще е без пари, но има и други начини да ми се издължиш - Усмихна се перверзно отново. Този само перверзни мисли ли има в главата си, но няма как да откажа или ще ми се наложи да спя в парка на някоя пейка.
Аз:Сериозен ли си?
Матео:Разбира се, а и с теб ми е кеф. Нямам проблем с това в къщата ми да има и още някой и без това е прекалено голяма само за мен.
Аз:Незнам....
Матео:Ясно, значи те е страх от онова сравнение на къщата ми с "къща на ужасите" - Направи въздушни кавички и извъртя очи.
Аз:Не е това просто...... Да живея с момче е странно, особено, защото ти си някой който почти не познавам.
Матео:Приемаш или не, побързай времето тече и офертата излита в космоса скоро.
Аз:Добре - Казах най-накая с наведена глава, не мога да повярвам, че ще ми се наложи да живея с момче и то точно толкова перверзно момче.
Матео:
Тя прие и това бе най-голямата ѝ грешка през живота, трябва да се похваля на шефа, но пък той сам ще разбере. Няма защо да си тровят нервите в разговори с него.
Аз:Искаш ли да се прибираме - Казах със сладък тон, на който тя веднага се усмихна. След като платихме сметката излязохме от бара и влязохме в колата ми.
Луна:Така и не ми каза защо живееш сам - Намери какво да ме караш да разказвам Луна. Стиснах волана толкова силно, че кокълчетата ми побеляха.
Аз:Родителите ми са откачалки и си живеят в собствения си свят без тревоги и син.
Луна:Извинявай. Не знаех че това ще те нарани - Тя сведе глава и погледна към обувките си.
Аз:Няма проблем. Гадно ми е да се сещам за тях - Останалия път до дома ми премина в мълчание. Аз слязох от колата, а малко след мен и тя. Отключих вратата и се насочих към стаята си. А допреди малко исках Луна да е в стаята ми и да го правим. Влязох в банята за един душ за да си успокоя нервите поне малко.
Луна:
Щом прекрачихме прага на дома му той се забърза към стаята си. Не исках да го нараня или нещо...Но от една страна е по-добре да ми е ядосан или обиден отколкото да продължава с перверзията си. Влязох в стаята, в която бях спала миналия път и легнах на леглото. Замислих се за Итън, каза че това място е къща на ужасите, но на мен не ми прилича на такова. Ами ако всъщност той е прав и Матео ми показва само част от къщата. Ами ако всъщност сега е в стаята си и търси нещо подходящо, с което да ме убие или ако......  Ако скоро не направя нещо ще си тръгна от страх заради тези ми мисли. Излязох от стаята и отидох в тази на Матео, добре че бях запомнила коя е. Отворих вратата, а вътре нямаше никого. Отворих тази на банята и надзърнах вътре понеже миналия път нямах шанс да я видя отвътре. Но дяволите ме взели. Матео беше там и то гол и се къпеше. Когато ме видя ме погледна изненадано, но не показа по никакъв начин, че това развитие на нещата не му харесва. Той не спря водата и започна да се приближава към мен. Защо пак трябваше да имам проблеми заради неговото къпане? Ето отговорът - Защото аз съм Луна Валенте и аз съм голям карък затова трябва винаги да вляза в неговата стая, когато той е гол и мокър.

Промених първата част, вече официално са без пирсинги.