My impossible love

9.

Гастон:
Майка ми ми забрани да излизам от къщата и да се срещам с приятелите ми, защото трябвало да съм чист до глупавата сватба. Тайничко се надявам Луна да е убедила леля си да не се състой тази лудост, но съм голям реалист и знам че това е невъзможно. Освен, ако не се скара до толкова с леля си че да си тръгне. Сега си лежа в леглото и гледам тавана. От размисли почна да ме боли главата добре че беше моя приятел да ми се обади.
Разговора:
Аз:Хей Матео, радвам се да те чуя.
Матео:Откога моя приятел започва разговора ни така?
Аз:Откакто майка ми иска да ме ожени насила и откакто си седя вкъщи и скучая.
Матео:Не човече. Честно ти казвам вече ще убия майка ти. Толкова пъти вече ти съсипа живота, а сега иска да те ожени насила.
Аз:Честно и аз сега искам да я убия. Тайно се надявам Луна да успее да убеди леля си да....
Матео:Чакай. Луна ли - Звучеше доста объркан, да не би да я познава?
Аз:Да... Как беше, а да Луна Валенте.
Матео:Брато тя вмомента е в къщата ми. Леля ѝ я е изгонила и вече не поддържат връзка.
Аз:Значи сватба няма да има - Попитах толкова щастливо, станах от леглото и зачаках отговор.
Матео:Едва ли.
Аз:Човек оправи ми деня, но сега ще ми помогнеш ли да се измъкна от тук. Това трябва да се полее.
Матео:Разбира се, но може ли и тя да дойде. Не искам да я оставям сама.
Аз:Нека дойде, нямам проблем. Но по-късно ще си поговорим на дълго и широко за отношенията ти с нея.
Матео:Ще видим дали нещо ще ти кажа - Засмя се, не ми пука икса или не аз ще науча - Добре човек. До 15 минути сме пред твоя прозорец.
Аз:Не са ли много? Та ние сме съседи.
Матео:Да, но трябва да обясня на бившата ти годеница.
Край на разговора:
Сватба няма да има! Бях толкова щастлив, че отново се качих на леглото и започнах да подскачам като малките деца. Скоро майка ми нахлу в стаята с ядосано изражение.
Майка ми:Ако счупиш матрака ще спиш на земята. И защо по дяволите си щастлив?
Аз:Защото майко - Слязох от леглото и отидох до нея - Сватба няма да има - Тя ме погледна шокирано.
Майка ми:Кой ти каза, че няма да има - Засмя се - Лично говорих с лелята на Луна, тя ми каза че момичето е избягало някъде, но тя ще я открие и ще я заключи у тях. Затова ти не се надявай - Усмихна ми се злобно и излезе от стаята ми затръшвайки и заключвайки вратата. Май ще е по-добре Луна да не идва тук. Звъннах отново на Матео, който много се забави с вдигането.
Разговора:
Аз:По-добре не води Луна с теб до дома ми. Майка ми е говорела с леля ѝ и сега ще я търсят под дърво и камък докато не я намерят.
??:Глупавата ми леля - Това не беше Матео в никакъв случай.
Аз:Луна, нали?
??:Точно така. Вдигнах телефона, защото той е прекалено зает да стой пред гардероба си.
Аз:Знам го аз. Той понякога стой там цял час. Не очаквай скоро да е готов.
Луна:О божке. Аз съм по-бърза от него. Е ще ти затварям. Но първо искам да ти кажа, че може и да закъснеем, но заради мен.
Аз:Няма проблем. Важното е да ме измъкнете от тук, не кога. Чао.
Край на разговора:
Преди половин час Луна:
Все още стоях в стаята си обмисляйки план как да убия Матео без да ме спипат.
??:Луна идвай на обяд - Матео извика силничко за да мога да го чуя през вратата.
Аз:Идвам - Отключих вратата и я отворих, а до нея стоеше Матео - Но обяд, сериозно ли?
Матео:Погледни си часовника после ме обвинявай - Скръстоса ръце пред гърдите си и се направи на сърдит.
Аз: С тази физиономия си сладък - Мислено си ударих шамар. Какви ги върша? Искам да го дразня, а не да му правя комплименти.
Матео:Благодаря. И ти си сладка само по бельо.
Аз:Само с него съм, защото нямам други дрехи. Мойте останаха в стаята ти, а аз няма да се върна там.
Матео:Трябваше да кажеш по-рано - Той свали тениската си и ми я подаде - Хайде сега я облечи, след като обядваме ще отидем да ти купим нещичко.
Аз:Благодаря.
Взех тениската от ръцете му и я облякох, беше ми дълга, направо като рокля.
Матео:Хъм.... С мой дрехи си още по секси.
Аз:Ще игнорирам това и ще ти кажа, че вероятно обяда е изстинал докато ние се разправяме тук.
Матео:Права си. Да вървим - Хвана ръката ми и ме задърпа към кухнята. Двамата седнахме около масата и започнахме да се храним.
Матео:Трябва да се обадя на един приятел. Извини ме - Аз му кимнах, а той излезе от кухнята. С кой ли ще говори?
След около 5 минути той влезе в кухнята отново и ме погледна объркано и радостно.
Матео:Трябвало е да се ожениш за Гастон, нали - Той пък откъде знае?
Аз:Да, откъде знаеш?
Матео:Защото моя приятел Гастон е твоя бивш годеник.
Аз:Чудесно и защо ми го казваш?
Матео:Иска да го измъкнем от лапите на майка му и да отидем на бар заедно.
Аз:И защо по точно иска и аз да дойда?
Матео:Просто иска. Сега отивам в стаята ми да търся какво да облека.
Аз:Не забравяш ли нещо господинчо - Станах от стола и му посочих облеклото си.
Матео:Да. Трябва да отидем на пазар преди това - Помаха ми и излезе от стаята. Аз седнах на стола отново за да довърша обяда си.