My impossible love

6.

Гастон:
Не исках да се женя за момиче, което не познавам, но как да противореча на моята властна майка. Тя не би търпяла нещо подобно, знам я колко е нахакана, не си променя лесно решенията, следователно нямам шанс. От друга страна Луна така ожесточено се бори за своето, с майка ми си приличат и сигурно биха имали добри отношения, ако Луна не я мразеше защото иска да ме ожени за нея. Искам да си живея живота, да ходя по барове, да се напивам и да прекарвам нощите с различни момичета, ако се оженя ще бъда в клетка и няма да мога да правя всички тези неща, тя също обича да ходи по баровете, но едва ли ще иска мъжа ѝ да бъде с различни момичета всяка нощ.
Луна:Гастон ти съгласен ли си с това - Изкрещя тя в лицето ми карайки ме да се завърна на тоя гаден свят.
Аз:Луна не мога да противореча на майка ми - Прошепнах, така че само тя да ме чуе, тя се засмя и ме погледна все едно съм луд.
Луна:Ти не си в ред нали? Ще се откажеш от свободата си само защото не ти стига куража да се противопоставиш на майка си.
Аз незнаех как да отговоря, тя продължаваше да ме гледа подигравателно.
Луна:Мълчанието значи съгласие. А вие - Вече говореше на майка ми, тя я погледна любопитно, а Луна на кръв.
Луна:Вие що за майка сте, не виждате ли, че детето ви го е страх от вас, не мислите ли, че трябва да се държите по добре с него.
Майка ми:Ти не ми говори какво е правилно и какво не, знам те аз каква улучница си, всяка вечер ти сп.......
Беше прекъсната от шамар поставен на бузата ѝ от ръката на Луна, майка ми я погледна потресено, никой, който я е ударил не е останал жив.
Луна:Благоприличието да върви по дяволите. Ти си жена без благоприличие и с надуто самочувствие, да не споменавам държанието ти, аз също не съм цвете за мирисане, но никога не бих се държала така.
Майка ми:А ти мила моя си улучница - Изсъска тя в лицето на Луна.
Аз:Майко достатъчно, нека да се прибираме. Сега и двете сте повече от бясни и това няма да доведе до нищо хубаво - Най-накая намерих гласа си, след като започнах да говоря всички ме стрелнаха с погледите си.
Майка ми:Хубаво, скоро пак ще дойдем за да обсъдим всичко за сватбата. Каза майка ми, преметна косата си назад кокетно, хвана ме за ръката, заби острите си орлови нокти и започна да ме дърпа към изхода.
Луна:
Гастон и нахаканата му майка си тръгнаха оставяйки ме с леля ми.
Леля:Какви ги вършиш бе момиче, замалко да провалиш сделката - Каза гневно.
Аз:Аз и искам да се провали - Отметнаха косата си назад и тръгнах към изхода на апартаментът.
Леля:Ако сега излезеш от този считай, че повече няма да се върнеш - Провикна се леля ми малко преди да изляза, ама тя сериозно ли ще ме остави на улицата, не би го направила.
Аз:Не би посмяла - Обърнах се потребител към леля си, която пък ме гледаше сериозно.
Леля:О напротив, бих - Аз излязох от апартамента ядосана до краен предел, как може така да ме изгони, ако не бях тръгнала пак щеше да ме заключи, защо всички лошо се случи така изведнъж. Явно ще се женя, а сега и това. Няма да позволя нещо подобно да ми се случи, Гастон не изглеждаше като лошо момче, но никога няма да искам да се оженя за него.
Отидох отново в любимия си бар, беше някъде към 20:30, седнах на обичайното си място, този път видях Матео да пие, охххх не ми се разправя с него сега. Бара сложи чаша с водка пред мен, аз я взех и я изпих, днес ще се напия, деня ми беше и все още е ужасен.
Матео:Здравей - Каза предпазливо след като видя физиономията ми, аз го погледнах за секунда, поръчах си още една чаша с водка.
Матео:Добре ли си? Какво е станало - Попита загрижено, чакай от какъв зор тоя вкиснал човек ще е загрижен за мен. Той също прото се преструва на мил за да получи това, което иска от мен, дори и да знам какво искат всички мъже в тоя бар им го давам без да се боря особено, но с него е различно, няма да му позволя лесно, незнам защо просто се чувствам някак различно, когато съм с него.
Аз:Просто деня ми беше ужасен. Това е, сега ще ме оставиш ли да си пия на спокойствие?
Матео:Не, разкажи ми какво е станало - Тоз пък да не откачи или вече се е напил. Няма да споделя с него за нищо на света, та аз не го познавам, дори и да го познавах пак нямаше да му кажа, въобще не ми вдъхва доверие, но начина, покойто сега ме гледа ме кара да се топя.
Аз:Искат да ме оженят насила за момче, което не познавам - Казах без да осъзнавам, че говоря и без да спирам да го гледам в омагьосващите му очи.
Матео:Моля!? Родителите ти са се побъркали.
Аз:Те са мъртви отдавна, леля ми го е решила.
Матео:Съжалявам, че ги споменах - Наистина съжаляваше, видях го в очите му, когато видях Итън с периферното си зрение се сетих и затова, което той ми каза пред къщата на Матео. Дали да го попитам за това или да си замълча?
Аз:Къщата ти да не е къща на ужасите - Той ме изгледа треснато и изненадано едновременно.
Матео:От къде се взе това?
Аз:Просто чух от някъде, че къщата ти е къща на ужасите, това вярно ли е?
Матео:Не разбира се, да ти е заприличала на такава снощи?
Аз:Не - Леко се засмях, мисля че открито ме лъже гледайки ме в очите.