My impossible love

4.

След целувката аз отворих очи само за да го погледна в неговите, той ме гледаше отново с тая перверзна усмивка, май душа не му е помогнал. Той набързо обу едни шорти и свали хавлията си, леле само какво тяло има.
Матео:Трябва да спим, идвай - Каза и посочи леглото си. Това само в мечтите му, никога няма да спя до този вкиснал инат и перверзник. Поклатих глава отрицателно, той направи сърдита физиономия, но скоро я премахна и пак се появи неговата усмивка.
Матео:Ами ако те целуна отново - Повдигна вежда, да му се невиди и той е усетил, че ми е харесала целувката му, облизах устните си и кимнах положително. Само как ще се удрям в стената утре, а като се сетя и за леля си, която ще ме хока цял час, че не съм се прибирала. Сега това не е важно, искам да се насладя на момента. Той се приближи към мен отново и ме целуна по грубо от преди малко, аз така си и харесвам, не съм по нежностите, обвих ръце около врата му, той леко ме надигна на пръсти, аз обвих крака около кръста му, той вървеше бавно към леглото неспитайки целувката. Той ме постави на леглото и легна от другата страна.
Матео:Лека - Каза отново студено, явно пак се вкисана, но признавам, че ми харесва когато е перверзник.
Аз:Лека ти - Казах грубо и затворих очи.
Този път нямаше аларма, но пак имаше един дразнител, който да ме събуди и неговото име е Матео, момчето с всиснакото настроение. Той стана от леглото, отвори вратата и излезе от стаята много шумно. Защо ме мразиш свят, не може ли поне веднъж да се наспя. И аз станах от леглото, отворих вратата и започнах да се оглеждам, къщата беше голяма, снощи беше прекалено тъмно за да забележа. На къде би тръгнал Матео рано сутринта, вероятно в кухнята за да хапне нещо. Не мислих много и започнах да отварям врата след врата, всички бяха безлюдни, защо живее сам в толкова голяма къща, аз деля един малък апартамент с леля си, а той живее в подобна къща и то сам, не е честно. Завладя ме миризмата на палачинки, той прави закуска ли, проследих миризмата до кухнята, където Матео правеше палачинки с онова ледено и безчувствено изражение.
Аз:Добро утро - Поздравих го тихо, той надигна глава и срещна погледа си с моя за секунда преди този път аз да склоня поглед на някъде. Неловко ми беше с него след случилото се снощи, цяло чудо е че помня, но се чудя дали нямаше да е по-добре да бях забравила.
Матео:Няма да те карам до къщата ти или в каквото живееш, сама се управяй,вратата е там - посочи ми вратата, а аз кимнах. Беше направил много за мен, но все пак не трябва така да гони едно момиче незнаещо къде се намира. Тръгнах към вратата, но той се провикна все още от кухнята.
Матео:Така ли ще излезеш - Сега като се погледна, бях само по бельо, какво по..... Той се появи от кухнята и се приближи до мен - Честно казано на мен така много ми харесваш - Каза и ме стисна за дупето, какво си позволява това момче. Да не се казвам Луна Валенте, ако не му отмъстя затова. Той ми подаде роклята ми, аз я облякох набързо и казах:
Аз: Знай, че аз не съм лесна жертва и не трябва да си играеш с мен, ако не искаш да пострадаш - Предупредих го и кръстосах ръце пред гърдите си. Той само се усмихна мазно, шантавото е че тези игрички с него ми харесват.
Матео:Ще видим това, повярвай аз трудно се отказвам, ако те сложа в моя списък няма измъкване - Аз прехапала устна, имал и списък.
Аз:Както казах ще ти е трудно, сега ако ме извиниш ще .......
Матео:Няма да ходиш никъде - Каза твърдо и хвана ръката ми, този да не би да има раздвоение на личността, в един момент иска да си тръгна и се държи супер ледено и безчувствено, а в друг е перверзник с голямо самочувствие.
Аз:Странен си - Казах аз тихо повече на себе си, но той също чу и изви ъгълчетата на устните си надолу.
Матео:Много пъти съм го чувал, но да ти кажа нещо.... Ти също си странна. Пи толкова много и въпреки това помниш какво се случи.
Аз:Явно не съм била толкова пияна, за да забравя вечерта ми трябват поне 3 бутилки водка.
Матео:Добре е да се знае за вбъдеще - Усмихна се и ме изпрати до вратата, помаха ми и влезе отново в къщата си. Сега трябва да си повикам такси нали? Извадих телефона от сутиена си и набрах една такси фирма, казах адреса след като го видях на вратата му, таксито щяло да дойде след 5 минути, аз какво да правя толкова време.
Аз:Какво правиш тук - Попитах неразбиращо момчето с русата коса на име Итън, слава богу, че помня името му, той се беше приближил до мен тичайки.
Итън:Исках да ти помогна да излезеш от тази къща на ужасите, но виждам, че си се справила и сама - Каква къща на ужасите, какви пет лева?
Аз:За какво говориш, къщата си е съвсем нормална?
Итън:Явно ти е показал само хубавата страна на къщата му, още по-добре. Такси ли чакаш - Аз му кимнах - Ще може ли да дойда с теб - Погледна ме с кучешка муцунка, на която просто не можех да устоя.
Аз:Добре само спри с тая муцуна.
Итън:Винаги работи.

Съжалявам за забавянето, но просто няма да съм аз, ако не се забавя.