*Гледна точка на Джимин*
Отворих очи, и над мен се беше надвесил Тае...
Д:Какво правиш тук?
Т: Ами имахме среща, вчера забравихме да ви кажем.
Огледах се и всички останали, стояха около леглото, втренчени в нас.
Д:Добре подяволите, какво правите тук?
РМ:Нали ти казаха, имахме среща.
Д:Срещата да не би да, е унас.
ДК:Еми не е, но просто решихме да минем през вас, и през Шуга. Но ето, че ви заварихме и двамата тук.
Д: Хубаво добре, изяснихме се. Сега се махайте преди Шуга да се е събудил, и да ви убие.
РМ: Хайде да се махаме!
Т: Чао, и по-леко я карайте.
Д:Айде махайте се...
Джин: Внимавайте дечица!
Д: Джиннн!
Джин: Добре де, махаме се!Охх, най-сетне се махнаха. Добре как може Шуга да спи още, след всичкото това викате и крещене, той още спи. Не се и учудвам все пак това е Шуга. Поне имах, възможност да го погледам малко...Охх как ме болеше главата, трябва ми нещо за глава. Станах леко от леглото, и тръгнах към кухнята, ох...имах чувството, че ще падна по стълбите. Беше ми супер замаяно.
Стигнах до аптечката в кухнята и си взех хапче.
-Дано ми мине, че направо ще умра!
Сега пак нагоре по стълбите...още малко... още две стълби иии...аххх, добре успях.
Запътих се към стаята, както очаквах той още спеше. Едва ли щеше да се събуди скоро, имах още време да го погледам...
-Какво си ме зяпнал?-каза ядосано Шуга.
-Ами искам да те гледам докато спиш, неможе ли?
-Може, но е малко притеснително, немислиш ли?
-Не...
-Добре ще ме гледаш, но при едно условие...
-Кажи?!
-Да останем цял ден така.
-Ама, момчетата..
-Остави ги, това ще си бъде нашият ден.
-Добре, съгласен съм.
-Сега какво ще правим, Шуга?
-Ами искам да се гушкаме и да си говорим цял ден.
-Добре става, но хайде първо да хапнем нещо.
-Хайде към кухнята...Започнахме, да си правим закуска. Обичах да ям сутрин, плодова салата незнам защо, но това ми е, като навик.
Шуга започна, да си прави някакъв сандвич.
Д:Хареса ли ти снощи?
Ш:Да...
Д:На мен също ми хареса, да ти кажа ли какво стана преди малко?
Ш:Какво?
Д:Ами момчетата бяха тук.
Ш:Моля?Не ми казвай, че са ни видяли?!
Д:Напротив, видяха ни.
Ш:Ах, тези нахалници. Как не ги е срам? Ще ги убия.
Д:Едва, едва ги изгоних.
Ш:Ооо, само да ги видя.
Д:Успокой се!
Ш:Как да се успокоя, та те нахлуха и ни видяха в това положение. Сега ще ни базикат до края на живота ни.
Д:Спокойно няма!
Ш:Искам гуш.
Д:Идвам!
Прегърнах го толкова силно, че даже започна на крещи, че го задушавам.
Д:Ако си се наял хайде да ходим горе.
Ш:Хайде.Качихме се, легнахме си и започнахме да се гушкаме...
''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
😂Най-скучната глава, която съм писала. Съжалявам, че е толкова кратка🙏🏻💖Некста утре, ще се опитам да го напиша по-дълъг обещавам..
Съжалявам ако има грешки.😂
Бай❤️
YOU ARE READING
𝙈𝙀 𝙖𝙣𝙙 𝙢𝙮 𝘽𝙄𝙏𝘾𝙃 //𝗯𝘁𝘀 {𝗰𝗼𝗺𝗽𝗹𝗲𝘁𝗲𝗱}
Short StoryДжимин и Юнги бяха членове на най-бързо развиващата се корейска група. Те бяха най-добри приятели, но също така бяха и нещо повече. Групата беше супер сплотена, те бяха повече семейство отколкото приятели, но един ден нещо щеше да се промени във отн...