𝙈𝙀 𝙖𝙣𝙙 𝙢𝙮 𝘽𝙄𝙏𝘾𝙃 //𝗯𝘁𝘀 {𝗰𝗼𝗺𝗽𝗹𝗲𝘁𝗲𝗱}

십구

Чаках...сега се притесних и за Джимин, да не вземе и той от бързане да направи беля.

*Гледна точка на Джимин*
Оправих се набързо, и отпраших, към болницата. Дано Куки да е добре, как можа Тае да не ми каже веднага.
Айшш...да му се не види и шибания ден.
След минути бях вече пред болницата, слязох от колата и се затичах към регистратурата.
-Джеон Джънгкук, в коя стая е?-попитах задъхано аз.
-Вие какъв сте му?-попита ме сестрата.
-Най-добрия му приятел.-отговорих аз.
-Добре ще ви кажа, въпреки че не ми е позволено.-каза тя мило.
-Много ви благодаря!-отвърнах.
-Значи...Джеон Джънгкук...във спешното, в дъното на коридора в ляво.
-Страшно много ви благодаря!

Затичах се отново...тичах и тичах и най-накрая, стигнах.
Отворих вратата и влязох...
Тае:Здрасти Чим!
Д:Какво стана?
Тае:Ами значи, той се събуди. Аз му казах, че ще отида до кухнята да му направя нещо за ядене, и докато бях долу се чу, че все едно някой пада, качих се горе и видях Куки паднал пред банята, не успях да го събудя и извиках линейка.
Д:Добре ли е?
Тае: Ами беше буден, но за малко.
Д:Охх, дано се оправи!

Докато си говорехме, изведнъж Куки започна да говори нещо.
-Т-Тае, Т-Тае...
-О-обичам те.

Усетих как, сълзите се стичаха и как Чим ме погледна, но това нямаше значение. Важно беше, че той ме обича, той наистина ме обича.

-Т-тае с-съжалявам.
Монитора, на който се отчиташе пулса му започна да пищи, но не на интервали, а постоянно.

Тае: ДЖИМИН ГУБИМ ГО. ИЗВИКАЙ ЛЕКАР, БЪРЗО.
Д:ОТИВАМ...

**********************************
Това е главата😀😍
Не ме бийте моля😂😂
Сорка, ако има грешки 😄😄
Некста в понеделник вечерта 😘
Бай засега😗💖