𝙈𝙀 𝙖𝙣𝙙 𝙢𝙮 𝘽𝙄𝙏𝘾𝙃 //𝗯𝘁𝘀 {𝗰𝗼𝗺𝗽𝗹𝗲𝘁𝗲𝗱}

십육

След време пристигнахме в болницата, лекарите тичаха към големите врати в дъното на коридора, аз тичах заедно с тях.
Държах ръката на Куки, молех се всичко да е наред. Стигнахме до големите врати и ми казаха да чакам.
-А, само да ви попитам как се казва момчето?-попита ме лекаря.
-Джеон Джънгкук.-отговорих задъхано аз.
-Добре.
И големите врати се затвориха.
Няма да звъня на момчетата, не искам да ги притеснявам.
Седнах на пейката пред стаята, чаках и чаках...от лекарите нямаше и следа отделението беше празно. Бях сам...
Минаваха часове, аз още чаках новини за Джънгкук.
Бях покрил очите си с ръце, докато не се чуха стъпки, вдигнах глава и това беше жената, която влезе заедно с Куки, затичах се и я спрях.
-Какво става с Джънгкук?
-Ами, добре е. Бил е прекалено изморен, и натоварен и всичкото това натрупване на енергия е предизвикало загубването на съзнание. Сега е под наблюдение, ще трябва да остане за няколко дни в болницата.
-Много ви благодаря. Може ли да го видя.
-Разбира се, елате с мен.
-Тръгнах след сестрата.

Преминах през големите врати и пред мен имаше огромен коридор.
-На дъното на коридора в ляво.
-Ужасно много ви благодаря.
-Няма защо.

Бях пред вратата..
Влязох...
Видях Куки в ужасно състояние, имаше система на ръката, и всякакви други тръбички. Имаше кабелчета на гърдите си, които бяха свързани в апарата до него.
Тае:Хей, Куки.
ДК:Х-хей, Т-тае.
Тае:Как си?
ДК:Аз, съм добре.
Тае:Само това да се чува.
ДК:Не се притеснявай за мен.
Тае:Ти шегуваш ли се.
ДК:Ами, не напълно сериозен съм.
Тае:Ами, как няма да се притеснявам.
ДК:Е аз да ти кажа.
Изведнъж Куки започна да затваря очи, докато не ги затвори напълно.
-Куки недей, заспивай имам да ти кажа, нещо...
...Обичам те.
___________________________________
Еми това е главата, този път вече е наистина💖 jesclary спасих го😂не съм като тебе
Утре ще се опитам да ъпдейта💜💜💜
Мерси за съпорта😋😘
Обичкам ви💖