삼십칠

416 48 4
                                    

Вече бях вътре, Куки стоеше в положението, в което го оставих, не беше мръднал и сантиметър.
Един от лекарите ме погледна.
-Ти..-каза лекаря, но не успя да довърши.
-Замълчи!-казах му аз шепнейки.
Стоях от страни, и наблюдавах никой не ме беше забелязал.
Изведнъж, нещо стана, както Куки стоеше в легнало положение, подскочи. Подскочи от леглото и се върна в предишното състояние.
-Ким Техьонг! Ким Техьонг!-крещеше Куки.
-М-моля те не ме оставяй, м-моля те.-говореше Куки.
Просто попитах лекарите.
-Какво става тук?-извиках.
-Чакай, ти какво правиш тук, трябва да си отвън.
-Няма да се махна докато не ми кяжете, какво се случва с Джънгкук!
-Мислим, че той е сънувал нещо и цялата тази емоция не му се отразява добре. Мислим, че ще е по-добре да останете да го успокоите. -каза лекаря притеснено.
-Добре ще остана, благодаря ви.

Лекарите излезнаха от стаята, дръпнах си стола и седнах до леглото на Куки.
-Хей, какво става.-мисля, че ще се успокои, като ми чуе гласа.
-Ким Техьонг...Ким Техьонг...не ме оставяй...моля те.
-Спокойно никога няма да те оставя...

--------------------------------------------------
Новата глава е тук😘
Съжалявам ако има грешки💗😆

𝙈𝙀 𝙖𝙣𝙙 𝙢𝙮 𝘽𝙄𝙏𝘾𝙃 //𝗯𝘁𝘀 {𝗰𝗼𝗺𝗽𝗹𝗲𝘁𝗲𝗱}Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang