𝙈𝙀 𝙖𝙣𝙙 𝙢𝙮 𝘽𝙄𝙏𝘾𝙃 //𝗯𝘁𝘀 {𝗰𝗼𝗺𝗽𝗹𝗲𝘁𝗲𝗱}

이십이

Мина един час, стояхме пред стаята. Никой не излизаше, вече напълно бях изгубил надежда.
Тае:Джимин!
Д:М?
Тае:Тръгвай си моля те, става късно пък и Шуга ще те чака.
Д:Не ще остана тук.
Тае:Няма нужда ако искаш си върви.
Д:Ще остана, Куки има нужда от нас. Гладен ли си?
Тае:Малко.
Д:Добре ще отида до машината за закуски, след минута идвам.
Тае: Благодаря ти!

Стоях, бях скръстил ръце и продължавах да чакам, но точно в този момент вратата се отвори, излезна мъж горе долу на средна възраст около четиридесет годишен. Станах и отидох към него...

-Докторе, той добре ли е?-попитах го аз.
-Имаше много усложнения, и замалко да го загубим, но вече е добре. Ще го задържим за седмица или две, и ще го наблюдаваме. За сега се успокойте, защото видях, че се бяхте притеснили.
-Ужасно много ви благодаря.-казах аз радостно.

Аз бях най-щастливия човек на света, ужасно много се радвам.
-Може ли да го видя?
-Разбира се, но за малко.
-Отново ви благодаря!
-За нищо.

Лекаря изчака и другите да излязат и влязох при него.
Отново кабели, тръбички и монитор, както го заварих преди часове така е и сега, той беше буден, колко се радвам.
Тае:Куки, как си?
Куки: Добре съм, Тае.
Тае:Искам сега да си починеш, колкото се може повече.
Куки:Аз не съм уморен.
Тае:Куки ти преживя много, едва не изгуби живота си, искам само да си лежиш, аз ще съм до теб и ще ти правя компания, ок?
Куки:Аз наистина съм добре.
Тае:Знам, че си добре, но пак си почивай.
Куки:Добре де, и за по-рано, исках да ти кажа, че страшно много те харесвам.
Тае:Аз също те харесвам, знаеш ли колко се притесних мислех, че ще те изгубя, обичам те страшно много.
Куки:Аз също.
Видях, че Куки започна да се прозява.
Тае:Искам сега да си починеш, ако можеш си поспи.
Куки:Добре ще се опитам...
________________________________
Хейо, как сте душици💖
Надявам се добре😁😍
Казах ви, че всичко ще се оправи😍
Извинявам се, но вчера много ми се доспа и не можах да я довърша😁та ето ви я сега
Съжалявам, ако има грешки и до утре😍😍😘😘