Blood Sweat &Tears

~~ 1 ~~

Събудих се от звука на алармата си . 7:00 часа сутринта , и е време отново за училище . Станах от леглото си и се насочих към банята си за да си взема един душ . След около петнадесет минути бях готов и излязох . Свалих кърпата от тялото си което вече просто си беше голо , а кожата ми настръхна от лекият студ в стаята ми идвайки през отвореният прозорец .

Облякох едни черни дънки и един сив суичър . Приготвих набързо чантата си и слязох на първият етаж от новата ми къща .

Мдда , момчето което тръгна за училище без дори да изпие чаша кафе бях аз . Питате се кой двадесет годишен няма да пие кафе ? Да , това бях аз Парк Джимин . Не харесвах този вкус , още нещо което ме отличаваше от нормалните хорица .

А за новият дом , и за него имам обяснение . Приеха ме в един от най-добрият унирвиситети в Сеул и се върнах наскоро за да уча . Къде бях преди това ли ? Ами след като завърших гимназия с родителите ми заминахме за Америка и живеехме там известно време , но когато разбрах че съм приет в унирвиситета в Сеул се върнах , без тях . Това вече е новият ми дом и честно казано от както живея сам ми харесва много повече .

Чудя се дали в новото училище ще видя някой познат , ......не какъв е шанса 50/50 ? Не мисля . Разделих се за жалост със всичките си приятели след гимназията , но за един индивид обаче не съжалявам . Именно на Мин Йонги говоря , но какви ги дрънкам с него не бяхме приятели . Всъщност е сложно като се замисля .

С Йонги бяхме най-добри приятели , но един ден когато бяхме седми клас той спря да общува с мен , започна да ми крещи да ме унижава , държеше се грубо . Започна да се движи с друга компания и ме отбягваше до края на годината . Всеки път в който исках да поговоря с него той си измисляше че има работа или просто ми крещеше в лицето *Махни се , глупак такъв , проклет зубрач не може човек да се отърве от теб !*

След осми клас обаче егото му надделя и вече беше съвсем друг човек . Мен особено ме болеше от този факт но постепенно с него станахме , как беше думата ......оу да , смъртни врагове ! Състезавахме се във всичко и не знам с какво бях заслужил това той винаги да печелеше .

След като заминах не го видях повече . И честно казано мисля че ще ми е по-добре ако не го виждам .

~~~

Пристигнах точно на време пред портите на унирвиситета . Беше изпълнен с хора и това ме накара да се усмихна . Влязох вътре в зградата , опитвайки се да мина през тълпата от хора едва успях да стигна до кабинета по Биология .

След като влязох седнах на едно празно място което беше до прозореца . Седнах и зачаках часът ми да започне .

За щастие това се случи доста по-бързо от колкото учаквах . Преподавателката влезе в стаята , доста усмихната започна да ни говори за това как ще протече годината и какво ли още не !

След кратките часове минавах по коридорите който този път бяха празни . Нямах търпение да се пребера и да хапна нещо .Точно когато щях да натисна дръжката на вратата за да изляза от сградата , нещо или по-точно някой ме накара да се обърна .

-Хей почакай ! - Провикна се едно по-високото момче от мен държейки някакъв предмет в ръцете си . Когато приближи видях че това всъщност бе телефонът ми .

-Хей , забрави си телефона в класната стая ! - Той ми го подаде и се задъха, очевидно не беше фен на спорта също като мен . Ама какви ги дрънкам момчето поне се измори от бягане , аз се задъхвам само като вървя от стаята си до тоалетната .

-Благодаря ти , понякога съм доста разсеян .

-Това ми звучи познато .- Засмя се той и спря да диша толкова тежко.-Аз съм Ким СеокДжин .

-Аз съм Парк Джимин приятно ми е Джин .

Не вярвах че ще си намеря приятел още от първият ден ! Но пък ето че се случи . Джин излезе много готино момче ! Добре се разбирахме с него .
След като се поопознахме , двамата решихме да отидем на някакво кафене , което Джин каза че било доста приятно .

Вървейки на там с Джин не спирахме да говорим . Беше ми много приятно заедно.Когато стигнахме се уверих напълно в думите на Джин . Кафенето беше доста елегантно и с приятна атмосфера , да не говорим че беше в близост до унирвиситета .

Влязохме вътре и седнахме на една свободна масичка . Зачакахме сервитьора като през това време четяхме менютата .

Докато разглеждах и се колебаех шейк с манго или горски плодове , дочух нещо странно . Нещо от което през цялото ми тяло премина ток .
Но това не беше възможно нали ? Само не и това ! Моля те!!!

-Имате ли поръчка господине ?

Надигнах главата си , треперейки стигнах до там , Джин казваше поръчката си на сервитьора а аз го гледах с такъв поглед . Не бях на себе си в този момент . Съдбата ме хвана неподготвен .

Младият сервитьор извърна погледа си към мен и преди да може да каже нещо , той изпусна тефтерчето си и заби злобен поглед в мен който ме прониза .

-Какво правиш тук ? -Попита ме той с дълбок и плътен глас , със студен поглед който можеше да те разкъса на две !

_________
Благодаря ви за изборът ! Надявам се първата част да ви е допаднала ! Съжалявам за грешките .
❤❤❤