Blood Sweat &Tears

~~ 5 ~~

Проклет да съм ! Идеше ми да се извъртя и да го ударя със всичка сила ......но след това да го целуна изключително мръсно ! Трябваше ли да постъпвам така ? Трудното беше там че част от мен го мразеше , а друга го обичаше ....

Осещах как диша във врата ми и това просто не караше да настръхвам , студеният му дъх с ухание на свежа мента се разбиваше право в мен ! Защо дъх ? Защото започвах да осещам как си говореше сам ! Но не бях много сигорен в това ....дали му имаше нещо ? Йонги може да е збъркан но не би се побъркал напълно , и то още на 19 нали ?

Мъчителният час , най-накрая свърши . Звънеца би , с голямо облекчение събрах нещата си и побързах да изляза от стаята .
Вървях по коридора , отидох до шкавчето си и смених учебниците си . След като ги взех се запътих към стаята . Коридорите бяха пълни , едва успях да стигна до стаята .

Точно пред вратата , преди да вляза някой излизаше и се сблъскахме . Учебниците на момчето срещу мен паднаха , без да поглеждам в него се наведох и започнах да събирам нещата му . Той се наведе в голяма близост до мен , искаше да ми помогне със събирането но не му позволих , понеже се чувствах виновен за това че се блъснах в него .

-Останал си си непохватен ....-Момчета продума и аз рязко вдигнах главата си забивайки погледат си в неговият . *Това някакво наказание ли трябваше да е ?

Сблъсках се с Йонги ...отново ! Защо?

-Ъмм....- Поколебах се да кажа нещо , но реших че ще е по-добре ако си замълча и просто си тръгна , така както правя всеки път ...

Изправих се бавно , а той си остана на мястото . Тръгнах към тоалетните , преди да пристъпя извън стаята осетих как някой ме придърпва . Не се обърнах , знаех кой е , знаех че Йонги ме бе хванал силно за ръката и ме гледаше с онзи свой студен поглед . Боях се да го погледна , но повече се боях че ще ме нарани , отново ...

-Разбираш че си предаден .......чак когато погледнеш предателя след пет години .....-Това изречение , прекрачи всички граници !
Грубо се извъртях и се отскубнах от хватката му . Погледнах го с още по-яростен поглед от неговият и забих думите си през зъби ....

-През тези пет години ! Давах си сметка че си част от живота ми която по някаква причина , колкото и да опитвах .......не успях да преживея думите ти ! Не успях Мин Йонги .....не успях ....
Не успях да забравя мрачният ден в който ми каза .....право в очите че аз съм твоята най-голяма грешка ! Че съжаляваш че си ме познавал !....За какви предателства ми говориш ?
Или искаш още да се самосъжалявам? Не ти ли стигна , още ли ще ме мачкаш ? Знам че обичаш да гледаш .....как се изяждам от вътре за да разбера дали аз съм виновния , винаги аз бях виновния нали !? Но знаеш ли Йонги .....няма смисъл да се надяваш , ти вече не си част от живота ми .......просто не си ..

__________
Знам че се получи доста скучно , съжалявам...
❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤