Blood Sweat &Tears

~~ 2 ~~

Останах със същия объркан поглед докато човекът срещо мен ме гледаше с погледът които винаги е успявал да ме нарани дълбоко.

-Попитах те нещо!;- Изкрещя той и удари с юмрук масата ни и всички погледи се вписаха в нас ! Джин побърза да стане от масата ни и се опита да поговори с него но без успех .

-Хей , проблем ли имаш ? -Попита го Джин хващайки го за лакътя и завъртеайки го към себе си . Побързай да се изправя и да поговоря с него .

-Джин посниго ,аз съм неговият проблем не ти ! -Джин ме погледа с поглед който казваше "Сигорен ли си?" аз кимнах в съгласие и той го пусна . Помолих го да излезе за да може с по-ниското момче да се разберем но той настоя да остане.

Когато Джин се отдръпна назад аз погледнах разтревожено във земята . Заеквайки започнах да говоря .-А-аз ..-Бях прекъснат .

-Ти не казвай нищо .......ти просто не казвай нищо ! - Макар и с поглед към земята , можех да осетя студеният му поглед върху себе си .
Тогава осъзнах нещо много важно ! Осъзнах че не трябва да съм аз този който е с наведена глава !

-За Бога ! Какви ги върша !? Не съм аз този който трябва да е с наведена глава , а ти !!-Изкрещях му го аз във лицето а той ме погледа с виновен поглед и треперещи очички , вътрешното ми аз крещеше *Дали не прекалих , дали го болеше всъщност !?

-Просто се махни .....-Заговори той след доста дълго време като едва успя да не ме погледне , защото всячески се опитвах да избегна погледа му . Не исках да вижда болката в мен , не исках .-Просто се махни , и не се връщай .

Тези негови думи ме нараниха , в този момент имах чубството че загубих още една част от разбитото си сърце . Не желаех да го мъча повече . Тръгнах към вратата с бавни крачки .

-Не искам да те виждам ........мразя те ...

От този момент нещо в мен се преобърна , нещо което смятах да разбера обаче какво точно бе .

Стиснах зъби и излязох от кафенето .Недочакох Джин , тръгнах да тичам към домът си , оставих гласът му ме преследва и преследва .

Пристигнах и влязох възможно най-бързо вътре . Заключих и се просто останах до вратата . Не можех просто да мръдна на никаде . Краката ми не желаеха да функционират . Несъзнателно започнах да плача . Чубствам се слаб и безпомощен .

Защо Джимин ? Нали ги беше преудолял ? Нали си каза че когато се върнеш ще продължиш напред !? Защо го направи ? Защо отново се почувства виновен по някакъв начин ? Защо трябваше да бъдеш толкова жалък !?

А дали него го болеше ? Дали изобщо изпитваше и най-малка нотка на вина ? На болка?

Нямах отговори , но исках да имам !

Качих се в стаята си , легнах си и бях решен да заспя и да забравя за всичко въпреки че добре знаех че това нямаше как да стане . След неуморни опити да заспя , това така и не се случи . Обърнах се с лице към тавана и се загледах в него , макар и нищо да не виждах . Погледнах часът , беше 1:17 сутринта . Лек студ преливаше в голямата ми стая . През прозореца се виждаха едрите капки дъжд който се спуснаха по стъклото , грамотевиците и удряха една в друга .

Мислейки за случилото се днес , просто го осъзнах .....

-Как ще живея с мисълта и реалността че важна роля в живота ми заемаш ти ....Мин Йонги!