-След няколко секунди ...
-Смъртта на пациента Мин Юнги , в 00:00 часа , 23.10.2017г.
Не можах да повярвам на думите на доктора ....Юнги ...е мъртъв ..
Заплаках със всички сили и надвесих глава над него ..
-Защо ! Защо ми го причиняваш ! Защо не бях аз !?
~~
Последното което помня е че преди да погребат Юнги , аз закачих моят медальон на него и се сбогувах ме .....след този ден се заклех че ще стана херург , както искаше татко .....за да мога да знам че Юнги ще бъде всеки един мой пациент които ще оперирам и спасявам ....така знам че той все още жив ...
~~~~
Преди 10 години ....
Малките Джимин и Юнги чакаха своят приятел Хосок на своята любима площадка , и цареше голяма тишина но малкият Юнги я наруши...
-Чим , винаги ще съм до теб , вярвам че ще станеш велик херург , също като твоят татко ! И винаги оперираш , си представяй че това съм аз ! Така ще винаги ще имаш успешни операций , защото ти си готов на всичко на за мен , нали Джимини !
-Да хюнг !
~~~~
Край !
_______
Благодаря ви хора че следяхте историята ми , за мен значи много . Съжалявам че избрах тъжният край ...
И все пак се радвам че получих точкова много прочитания на тази боза , не мисля че го заслужавам , но както и да е !
😘😘😘😘😘😘
YOU ARE READING
Blood Sweat &Tears
FanfictionДжимин се завръща в родината си , и за голямо нещастие се среща с един човек от миналото. Един човек които можеше да опише само с две думи , "враг и любов " . ∆×∆×∆×∆×∆× Какво ще се случи с техните отношения ? И ще има ли щастлив край ? Научете по...
