Blood Sweat &Tears

~~ 7 ~~

Джимин:

Нямах време за разправии с Йонги . Изобщо не ми беше до него . Реших да не му обръщам внимание , и да си върша работата . В последствие забелязах че и той го прави . Нарочно ли го правеше , искаше да ме дразни ли ? На пук ли ме игнорираше !? Не че ме интересуваше но ...все пак .

~~~

Минаха три месеца от както как да се каже .....деля една работа и едно училище с Мин Йонги , човекът които мразех от дъното на душата си .

Тази вечер имах записан час в залата по танци . Трябваше да работя усилено върху танца си , срокът бе близо а аз едва сега започвах ...
Не исках да разачаровам господин Сонг . Той беше любимият ми учител , не бих го разачаровал никога .
Имах време до 00:00 часа . После имаше записан час , Йонги . Очевидно пак щеше да бъде тежка нощ .
Времето напредваше , а бях в началото на танца . Въпреки това , се получаваше много добре.
Както си танцувах , изведнъж вратата се отвори , но не обърнах внимание .
След секунди някой спря музиката ми . Обърнах се и видях Йонги да изважда разни неща от чантата си . Изправих се , поех си въздух а ръцете ми се удариха в бедрата ми . Определено не исках да си говоря много с него или да създам конфликти ..

-Не можеше ли просто да изчакаш още една , две минути ?

-Не

-Предполагам че можеше да изчакаш още ..

-Полунощ и две минути е , радвай се че закъснях .

-Защо ли си правя труда (казах тихо ) добре , събирам си нещата и си тръгвам .

Не получих отговор ....отидох до моята чанта която беше в другият край на залата и си събрах нещата .
По едно време погледнах към Йонги който вече пуло-гол до кръста и сменяше дебелият си суичър с черна тениска .
Вече готов , щях да си вървя .

-Видях танца ти , ако искаш шестица , по-добре се постарай повече ...

-Защо да те слушам ?

-Само казвам ....

-Неразбирам , защо все още си правя труда да общувам с теб !?

-Моля?

-С какво заслужих държанието ти ? Питам се това от пет години ? С никой друг не се държиш по този начин и аз съм единственият ! Не разбирам ! Аз съм човекът които общува най-малко с теб , а ти продължаваш да се държиш така с мен !

-И какво от това ?

-......Знаеш ли , няма значение , защо ли все още се интересувам тези неща като ти незначиш нищо за мен ..

-Както и ти за мен ...

-Винаги ли си такъв гадняр !? Знаеш ли когато те видях за първи път , мислех че ще си различен от останалите ....

-К-какво..

-Да ! Нещо от първият ни поглед ми казваше че ти си различен ! Но с всеки един ден осъзнавам че съм се лъгал жестоко ! Това беше моята най-голяма грешка ...

Без да казвам нищо повече , тръгнах към изхода . Дръпнах вратата няколко пъти и разбрах че е заключено ...

-Хаха ( изсмях се аз ) сериозно ли ? Защо го правиш ?

-Кое ?

-О , я стига с тези игрички Йонги , просто ми отключи за да си ходя ...

-Какви игрички , за какво говориш ?

-Не си забавен , знаеш ли ? Отключи  ми веднага ..

-Джимин аз нямам ключ за стаята , освен това тя се заключва от външната страна ...

И тогава аз изпуснах раницата си ....

____

Радвам се че успях да намеря време и да ви кача главата по-рано приятели , какво мислите , според вас какво ще се случи между Джимин и Йонги ??

П.С . Имам един готов КРАЙ на тази история , които няма да е скоро не се беспокойте , и той не е много розов ...

Кое предпочитате , щастлив край или тъжен ? Понеже доста хора ми писаха в последната глава на Dope (за тези който не знаят това е първият ми фик с ЙонМин ) че им се искало да бъде по-дълга , за това реших тази да е такава .
Но все пак какъв предпочитате да е краят , ако искате мога да ви пусна един два спойлера в следващата глава ...????