#18. Какво правиш тук?!?

56 1 1
                                    

Видях твърде позната фигура,а на тая ми идваше да й забия един в силиконовата джука.
Издишах дълбоко и се запътих към тях.
Нервите ми кипнаха,когато видях как постави мръсното си пипало и го проходи по ръката му.Кучко той е МОЙ.Хвърлих изкувствения пенис по гърба на момчето,което не ме виждаше.Той се изненада и се обърна ..
-Какво по...-очите му се вкопчиха в мен..-Мика?!- объркване се четеше в очите му.Защо не си си мислил,че ще дойда тук..
-Какво Мика? - Повиших тона си малко..
Той още не разбираше какво става..
-Коя си ти? -Онази се показа зад гърба на гаджето ми..
-Сега ще ти покажа..- нахвърлих й се,но ръката на Даниел ме придърпа по-далеч от нея..
-Махни се от мен.- казах му и се отдалечих.
-Даниел ..- започна да говори момичето,но аз я прекъснах.
-Ти няма ли да си затвориш устата вече?- попитах и присвих очи.Ревността показваше до сега скритата Мика в мен дълбоко.Ще я убия..Тази я познавам, харесваше си Даниел,но няма да й се получи.
Той явно не вижда,че флиртува открито с него.Името й беше Парис,Нанси...
-Бел не се меси.- каза Даниел,а Анабел се казваше да..
-Бел,а ?- погледнах го в сините океани,в които се четеше объркване..
-Какво ти става? - попита тихо..
-На мен ли? Нищо просто виждам как някаква сваля гаджето ми..
- отговорих му с раздразнение..
Една усмивка се показа за кратко на лицето му след това се показа сериозния пич.
-Какво правиш тук?- оо значи не е очаквал да ме види..
-Аз трябва същото да те питам.- казах няма да издам Михаела,тя искаше да остане между нас.
-Помагам на Крис..- аз се засмях.
-Виждам колко помагаш.Вие не бяхте приятели как въобще се сприятелихте толкова?- попитах леко студено.Ревността още ме владееше и ми идваше да му ударя един в красивото лице.
Не го оставих да довърши,а си тръгнах...
Опита се да ме спре,но аз му забих един в окото..Не исках така да става,но нервите ми бях опънати и когато посегна да хване едната ми ръка,другата сама тръгна да го удря..Само едно тихо "Съжалявам, любов." излезе през усните ми преди да побегна към у дома.

Затворих силно входната врата и съжалих.
Майка ми се показа от кухната ..
-Я по-леко с вратата..- скара ми се.
-Не ми е до теб сега отивам в стаята си.- казах и се насочих към стълбите.
-И да знаеш поканих Даниел и брат му на вечера,нали все ми мрънкаш и реших да ги поканя..- каза набързо..Аз продължих да вървя..Супер..Точно днес реши да ги кани,когато съм бясна на него...
Качих се в стаята си трябваше да си изкарам на нещо насъбралата се ярост хвърлих телефона си на земята..
-Майната ти..- извиках и ритнах силно леглото като си нараних глезена..
-Ох,ох..- хванах се за болното място.Сега трябва да измисля оправдание да не слизам на вечеря..

FEELSWhere stories live. Discover now