Отворих очи като се размърдах леко..Още чувствах болка там отдолу,но това беше сладка болка..Усмихнах се...Видях,че мястото до мен беше празно..
Взех една тениска на Даниел и я облякох..Изправих се внимателно и се насочих към отворената врата на терасата му...Беше толкова прекрасен..Подпрял се на перваза..Лунната светлина осветяваше полуголото му тяло.карайки го да блести като малки диаманти..Отдръпна ръката си и вече виждах запалената цигара,а той правеше с дима малки кръгчетаа. Чакай малко цигара???!Той пуши ли?!Защо аз не знам...?Точно сега главата ми беше пълна каша...Приближих се и седнах на перваза зад него ...
-Хей..- продумах тихо...Той се обърна към мен и се усмихна...
Отвърнах на усмивката...Толкова е прекрасен...
-Как си?- след като дръпна от цигарата си...
-Добре..- усмихнах му се...Прехапах усна...-От кога пушиш?- попитах ....
-Отдавна.- издиша дима,който до сега задържаше..- Просто не съм пушил пред теб.- усмихна ми се..Сега ме мъчи защо...
-Дай да си дръпна..- доближих се до него...Засмя се...
-Не е за малки момичета..- каза и духна дима право в лицето ми...Смръщих се и скръстих ръце пред гърдите си...-Не искам да зачерниш душата си с цигарения дим..- хвърли фаса през балкона..След това целуна главата ми..Прегърна ме и скри главата си в извивката на врата ми..
-Хайде да спим.- каза и целуна врата ми..Настръхнах ...
-Добре..- прехапах усната си...Тръгнах към вратата,но той ме дигна..Изненадах се и извиках леко..Това предизвика смях от негова страна...
Вгуших се в прегрътките му,а той ме придърпа по-близо до себе си.
-Никога не ме напускай..- прошепнах тихо...
-Няма да направя такава глупост,любов..- целуна челото ми.
Облизах усни,бяха пресъхнали..Нуждаеха се от вода..Опитах се да стана,но ръката му около кръста ми попречи..
Вдигнах я внимателно,за да не го събудя..Изнизах се тихо от стаята и се насочих надолу по стълбите..
Останах с отворена уста,когато видях в какво състояние е долния етаж..Навсякъде имаше използвани чаши и празни бутилки..Срещаха се и телата на мъртво заспали момчета и момичета.Кой по пода,кой на стълбите,Кой на плота в кухнята...Внимавах къде стъпвам,за да не настъпя някоя ръка или глава...
Оставих празната чаша на барплота и се насочих да излизам...
Изведнъж някаква ръка хвана крака ми..
-Аааа- изпищях...Отдръпнах се моментално...
-Боже..Какво си се разпищяла още рано,рано?- чух познатия глас на Михаела..
-Изкара ми ангелите..-помогнах й да стане...
-Къде съм?- като подпираше главата си с ръка..
-Къщата на Даниел..- казах..
-Аа..Главата ми ще се пръсне..- измрънка..
Помогнах й да седне на един стол..
-Искаш ли кафе?- казах...
-Може..
Настъпи тишина...
Подадох й вече готовото кафе,а тя ме изгледа изпитателно..
-Какво?- попитах..
-Изглеждаш ми променена,но в добрия смисъл..- каза и се засмя тихо..
-И аз така се чувствам..- усмихнах се..
Веднага се изчервих когато спомени от снощи нахлуха е главата ми...Разтърсих глава..
-Амм аз ще се качвам..Искаш ли нещо?
-Не,благодаря приятелко..- прегърнах я и се насочих към горния етаж..
