-Каза,че ще ме водиш на хубаво място? - намръщих се на момчето подпряно на вратата..
Така и не получих отговор,защото дойде мед.сестра..Тази жена ме мрази...Защо ли? Миналата година заради мен си счупи носа..Откъде да знам,че е зад вратата била.Да не би да съм с ренгеново зрение.
-Така какво имаме днес? - обърна се с усмивка,която помръкна щом видя,че съм аз..Насилих се да се усмихна с най-невинната си усмивка..- ТИ??- попита със смразяващ тон..Преглътнах тежко..
Даниел се прокляшля и ни изведе от неловкия очен контакт.
- Г-н Стол може вече да си вървите..- обърна се към гаджето ми,което не ме изпускаше от очи.
-Не,аз ще остана.- каза просто и се настани на креслото..
-Ох..Какво ти е на теб,черна овца?- да тази злобарка ме наричаше така.
- Снощи си ударих глезена и сега ме боли.- отговорих тихо.
Седна на стола до леглото на което аз лежах и хвана болният ми крак,за да се изправи..
-Ахх..- ахнах от болка..
-Оо,извинявай.Не знаех,че този крак ти е наренения....- усмихна се лукаво..Кучка...Погледнах към Даниел за помощ..А той нашия си гледа телефона..Говедо..
-Глезен..- поправих я.
-Аз какво да направя?- каза и си отиде зад бюрото...Погледнах я объркано.
-Какво сте ме зяпнали и двамата?- размаха с ръце.- Изчезвай те..- посочи ни вратата.
-Но ти не си я прегледала?Къде си мислиш,че ще идем? - каза Даниел като се изправи от креслото..
-Прегледах я,но ти не видя,защото беше зает да си гледаш в скапания телефон..-озъби му се..
-Стара чанта..- измрънка под носа си момчето..
-Какво каза?- присви очи и се изправи от стола си..
-Казах,че т...- бързо запуших устата му с ръка преди да каже нещо,което ще ни остави с наказание..
-Каза,че ..- си тъпа коза..о.искам да я лепна през булдотската муцуна една..- чантата ви е хубава..- казах набързо,а тя се намръщи още повече..
-Подиграваш ли ми се,г-це? - Извика..
Спогледахме се ...
-Не,не ...Аз..- опитах се да кажа нещо,но ме прекъсна.
-Е сега ще викна секретарката на директора..Как може да сте толкова нагли,педалчета?..-каза старата дърта кучка...
Даниел ме побутна малко и ми показа с жест да се кача на гърба му..Аз от своя страна го сръчках в ребрата,за да се сети,че съм с пола..
Той проследи погледа ми и схвана на къде бия .. Завъртя се към дъртата кранта и пусна в действие най- сексапилната си усмивка..
- Как може Микаела да се държиш така с тази красива и всеотдайна дама.- скара ми се гаджето ми, а аз и тя останахме шокирани от думите му.. След две секунди мед. сестра се съгласи с него. -Е сега не трябва да се стига до директора.- засмя се сладко Даниел - Микаела ще е така добра да ви се извини .- обърна се към мен и ме погледна с онзи поглед " Продължавай да лъжеш". Взех дълбоко въздух.
- Извинявай те, мед.сестра.- казах тихо колкото и да не исках..Повече от всичко не искам да съм изключена.
-Защо ме накара да й се извиня?- погледнах го накриво. Той от своя страна само се усмихна ..
- Не ми се смей.Махни се от мен.- избутах ръцете му от тялото си и като съм сега с един здрав крак, залитнах и щях да падна.Усетих как здравите му ръце отново ме притегля в омайната си прегрътка..Бяхме лице в лице и аромата му изпълва нозрите ми.
-Не можеш и да искаш затова си затваряй сладката устичка и ме остави да те нося до стаята ти.- каза толкова властно,че още малко щях да кажа "Да,сър."...
Бях потънала в мислите си, когато го чух да казва името ми.
-Микаела, слушаш ли ме?- попита като продължаваше да гледа напред.
- Ъъъ.Какво? - казах и погледа му се заби в мен като копие.
По дяволите тези очи ме убиват.
- Питах какъв час имаш. - Каза простичко.
~*~*~*~*~*~*~*~*~~*~*~*~*~*~*~*~*~
За тези, които четът историята ми *ако има такива*.Извинявам се за забавянето на главата.И съжалявам за късата част и се получи малко скучна..😊😊
