Благодарение на бурята (Thanks to the storm)

1.

- Казват, че това ще е най-голямата снежна буря от 90 години насам. – продължаваше да мърмори Марджъри, докато двете внасяхме покупките в апартамента ми.

- Да, Мадж. Бурята на века. Не знам защо си толкова развълнувана за това. Не помня метеорологичните условия да са ти били страст, особено лошите такива.

- Шегуваш ли се? Помисли си само за всички щастливи съвпадения – вашите заминаха по спешност заради очакваното лошо време и те оставиха сама за седмица, училището затвори врати.. може дори да отложат занятията с още десет дни. И няма да се наложи да правя онзи глупав проект за часа на господин Демпси. - Мадж остави своята торба с покупки на кухненския плот и започна да вади продуктите.

Оставих ключовете си на масата и погледът ми попадна на снимка на класа на споменатия господин Демпси – английска литература. Един от малкото предмети, по които учебните ни програми съвпадаха. И единственият ми общ предмет с Уилям Ларакуенте, за което завинаги щях да благодаря на училищната бюрокрация.

- Това не са щастливи съвпадения. Щастливо съвпадение е за партньор да ти се падне Уилям, а ти дори не го оценяваш.

- Защото не си падам по Уилям, за разлика от някои хора. – Марджъри ми се усмихна снизходително.

Започнах да вадя покупките от моята торба бавно, обмисляйки отговора си. С Мадж бяхме обсъждали Уил много пъти, но знаех, че напоследък и двете го възприемаме по-сериозно, особено тя – сега, когато настояваше да взема мерки по въпроса. Не че това някога щеше да се случи.

- Може ли поне до края на ваканцията да спреш да ме притискаш да говоря с него? За разнообразие?

- И двете знаем, че няма да стане. Дори обратното - усмивката на лицето ѝ не предвещаваше нищо хубаво. - Имам план.