Благодарение на бурята (Thanks to the storm)

2.

Все още мислех, че планът не струва. Мадж можеше и сама да му остави записките, особено имайки предвид факта, че аз не бях ходила у тях досега, за разлика от нея. Но преди да успея да размисля и да си тръгна, вратата се отвори и Уилям застана на прага.
- Уил! Здравей.
- Талия? Какво правиш тук? – Добре, поне не беше ядосан или нещо такова. По-скоро изглеждаше изненадан, че изобщо знам къде живее.
- Марджъри ми даде записките за проекта ви. Замина на почивка с техните, затова ми даде адреса ти и каза да ти ги донеса. - Лъжа, сервирана с финес. Добра работа, Тал.
- Ти нямаш кола, нали? И си дошла пеша дотук в това време? – Уил тревожно огледа притъмнялото небе, натежало от бързо движещите се облаци. Положението не беше на добре.
- О, ами бурята няма да започне в близките няколко часа. А и знам колко голям процент от оценката ви зависи от проекта.
- Много мило от твоя страна, наистина. – Уил се поколеба за момент, после се отмести и посочи вътрешността на къщата. – Искаш ли да влезеш?
- Ами бурята?
Той хвърли още един поглед на облаците. „Не се разколебавай, не се разколебавай, не се разколебавай."
- Е, ти сама каза, че няма да удари до няколко часа. Освен това доколкото знам, живееш в източната част. Вървяла си толкова много заради нас с Марджъри, редно е да те поканя.
Виждате ли, точно затова го харесвах. И поради ред други негови качества, но признайте, че не е обичайно за сенаторски син, чието семейство разполага с абсурдно много пари, да се държи толкова мило. Нито външният му вид, нито обноските му имаха нотка на предвзетост и арогантност. Уилям не можеше да бъде видян в нещо, различно от дънки и тениска, и когато времето го налагаше, любимото му кожено яке, което му придаваше небрежно-рокерски вид. А и беше толкова по-учтив от другите деца от западната част с тяхната натрапчива надменност.
- Добре тогава. За малко.
Уил ми направи път и аз се промуших между него и вратата, излагайки се на вълна от мъжки парфюм, толкова невероятен, че краката ми се подкосиха. Вдигнах глава, събрах цялото си достойнство, подминах го и влязох в къщата.