Благодарение на бурята (Thanks to the storm)

6.

Навън продължаваше да вали с пълна сила и поради ниските температури снегът се трупаше впечатляващо бързо. Сега, когато беше тъмно и никакви снегорини не разчистваха пътя, човек придобиваше злокобното усещане, че е сам в бурята, далеч от цивилизацията. На това отгоре докато седях до Уилям и гледахме някакво риалити по телевизията, се запитах как сюжетът стигна дотук. Не можех да избия от себе си натрапчивото чувство, че действието се развива твърде бързо, че това не е филм и следващата сцена няма да приключи с „и заживели щастливо". Какво щеше да стане когато Уил разбереше, че всъщност съм една от неговите обожателки, при това такава, която го излъга, за да я пусне в дома си и сега се наслаждаваше на стечението на обстоятелствата, което я беше задържало там? Бях му се натресла и сега, по ирония на съдбата, не можех да си тръгна дори да исках, бях закотвена тук и си го бях направила сама. Ако разбереше, щях да изглеждам като вманиачена психопатка.

- Размишленията ти по-интересни ли са от „Островът на любовта"?

- Никога. – усмихнах се, фокусирайки блеещия си поглед върху екрана, където участниците решаваха кои ще бъдат сформираните двойки тази седмица и кой щеше да остане сингъл. Гледахме маратон на „Островът на любовта" от няколко часа и аз бях доволна, защото това ме спасяваше от наложителността да говоря и следователно от опасността лъжата ми да бъде разкрита, но в същото време ми позволяваше да седя близо до него и да се наслаждавам на присъствието му.

- Уморена ли си? – попита той, все още без да откъсва очи от телевизора. Беше казал, че е фен на предаването, и действително изглеждаше погълнат от малоумната продукция. Какви неподозирани странности имаха хората, когато прекараш малко време в личното им пространство. – Мога да подготвя една от стаите за гости.

- След малко. Все още не ми се спи.

- Тогава разтревожена ли си за нещо? – той беше разтълкувал самовглъбените ми размишления като разтревоженост. О, не, Уил, спокойно. Просто ме гризе съвестта, че се натресох в къщата ти с лъжа, понеже исках да прекарам поне пет минути с теб, и сега си затворен с мен. В твоите очи това е пълна случайност, но истината сигурно ще те отврати от мен.

- Не. – казах лениво. – Просто на моменти се отплесвам.

- А, ето защо винаги когато погледът ми попадне на теб в училище, изглеждаш в друг свят.