Благодарение на бурята (Thanks to the storm)

4.

Бавно отворих очи и първата ми мисъл беше, че таванът, който гледах, не беше познатият ми. Надигнах се и след няколко мига на объркване си спомних, че съм в къщата на Уилям. Заспала ли бях?
Огледах се и видях Уилям, който се беше отпуснал върху фотьойла, очите му бяха затворени и на лицето му имаше блажено изражение. Нещо обаче не беше наред, и един поглед към прозорците ми подсказа какво – навън беше необичайно тъмно. Дали се беше стъмнило? Погледнах телефона си – бях дошла тук в един, а сега беше шест и петнайсет. Зимата в Мейн беше сурова и определено се стъмваше рано, но дори през декември не беше нормално да е толкова тъмно преди седем.
Бавно, на пръсти, отидох до прозореца.. и едва не припаднах от изненада. Ето защо беше извънредно тъмно – бурята беше ударила. И то с пълна сила, ако се съди по натрупалия приблизително метър сняг. Валеше на парцали, духаше почти ураганен вятър и навън нямаше жива душа.
Преглътнах тежко при мисълта как щях да се прибера вкъщи, приближих се към Уилям и го побутнах към рамото.
Той се стресна, отвори очи и замига сънено срещу мен. Очевидно беше объркан – защо съм в къщата му, защо е заспал, или може би като мен се чудеше как е станало толкова тъмно толкова бързо.
- Хей. Заспал ли съм?
- Да. Аз също. Събудих се току-що.
Уил се намръщи и се надигна от фотьойла.
- Това е много странно. Обикновено не заспивам, когато имам гости.
- И аз не дремвам, когато съм дошла да донеса нещо в нечия къща. Но имаме по-голям проблем от това.
Той стана, отиде до прозореца и въздъхна.
- Ако не бяхме заспали, щеше да се прибереш у вас преди да е наваляло.
- Не знам как стана, трябваше да съм си отишла отдавна. – Наистина не ми се беше случвало нещо подобно. Едва заспивах в къщата на Мадж, камо ли в тази на Уилям. Никога не съм се чувствала комфортно в непознати помещения.
Постоях няколко секунди, събирайки смелост да изляза навън в бурята, и си облякох палтото.
- Какво правиш?
- Прибирам се, очевидно.
Уил се опули насреща ми.
- Не, определено няма да направиш точно това.
- Не мога да се бавя повече. Мадж ще ме чака.
- Мислех, че Марджъри е на почивка с техните. – намръщи се Уилям.
Вярно, това беше лъжата, която бяхме измислили, за да дойда тук.
- Мадж ли казах? Имах предвид нашите.
- Аха. – Недоверчивото му изражение беше показателно, бях ужасна лъжкиня.
- Наистина трябва да се прибирам.
- Талия, не можеш да излезеш в това време. Ако се разболееш или, опазил Бог, ако нещо ти се случи по пътя, ще се чувствам лично отговорен.
- Благородството ти е очарователно, но какво очакваш да направя? Да остана тук?
Уилям повдигна рамене.
- Както казах, имаме седем спални. Няма да представлява проблем.
Опитах се да потисна глуповатата си усмивка. Да, той не изглеждаше твърде развълнуван от идеята да прекарам нощта в къщата му, но поне го предложи, което означаваше, че не му бях крайно неприятна.
- Сигурен ли си? – дадох всичко от себе си да звуча колебливо, сякаш наистина обмислям варианта да изляза навън.
- Напълно.
- Това е нелепо. – казах и на него, и на себе си. – Не мога да остана тук. Ние дори не се познаваме.
- Напротив. Аз съм Уилям, ти си Талия. Имаме английска литература заедно.
Изгледах го песимистично.
- Остани. – той ме погледна в очите и ме тупна по рамото. – Моля те.
Имах чувството, че сърцето ми се разтапя и изтича през всяка пора на тялото ми.
- Добре, добре. – Въздъхнах. – Дано пътищата са почистени до утре.
Уилям се ухили, закачи палтото ми на закачалката до вратата и взе дистанционното за стерео уредбата си.
- А сега. Каква музика слушаш?
- Мм. Пънк-рок. Малко метал. Но основно мейнстрийм поп музика. Знаеш, каквото е популярно в момента.
Погледът, който ми хвърли, беше най-осъдителният поглед, който някога бях получавала.
- Нямам думи. Наистина.
Засмях се.
- Не мисля, че имам точно определен вкус. Затова се влияя от това какво се харесва на другите.
Уилям поклати глава и започна да разглежда музикалната си библиотека.
- Не обичаш кафе и имаш ужасен вкус за музика. Очевидно се нуждаеш от мен.
Настаних се на старото си място на дивана и се заех да го наблюдавам, докато се занимаваше с техниката. 
Да. Да, така беше.