Благодарение на бурята (Thanks to the storm)

3.

Уил затвори вратата зад мен, посочи с жест дивана си и аз се настаних.
- Искаш ли нещо за пиене? Кафе? Чай? Горещ шоколад?
Не можех да повярвам, че съм в дома на Ларакуенте, и Уилям току-що предложи да ми направи горещ шоколад.
- Чай. Не обичам кафе.
Той замръзна насред крачката си и повдигна вежди.
- Що за същество си ти?
- Достатъчно съм си невротична и без кофеинът да кипи във вените ми, благодаря. – усмихнах се. – Според мен кафето е надценено и половината хора го пият само заради идеята, без дори да го харесват.
- Е, аз съм запален любител на кофеина и не приемам обиди към кафето в тази къща, така че си мери приказките.
Засмях се тихо и плъзнах поглед из помещението.
- Всекидневната ти е огромна. – усетих се да казвам.
Уилям изсумтя.
- Цялата къща е твърде огромна. Имаме седем спални. Седем. Нашите са толкова запленени по идеята да притежават разни неща, че не осъзнават, че дори не използваме половината сграда. Твърде е голяма за тричленно семейство.
- Да, особено имайки предвид, че родителите ти почти никога не са в града.
Голяма грешка, Талия.
Усмивката му изчезна и изражението му мигновено стана сурово. Инстинктивно се приготвих да си тръгна, ако вземеше решение да ме изрита от дома си. Бих разбрала.
- Вярно е. Родителите ми са заети хора, работата ангажира голяма част от времето и вниманието им. – каза той внимателно.
- Уилям, съжалявам. Наистина.
- Няма проблем. – Уил се усмихна тъжно и ми подаде чашата чай. – Трудно е хората да не забележат, че синът на сенатор Ларакуенте на практика живее сам.
Поех чашата внимателно, полагайки огромни усилия да не докосна пръстите му. Имах чувството, че не иска да бъде докосван в момента, било то и за да подаде чай на една антикофеин активистка.
- Това не променя факта, че беше страшно нетактично от моя страна. Извинявам се.
- Всичко е наред. – изведнъж лицето му отново грейна. – Чаят е от лайка, между другото, с добавен малинов екстракт, приготвен специално от баба ми. А тя е на приблизително четири хиляди години, така че знае как се приготвя хубав чай.
- Ще те осведомя дали ми харесва когато стане поносимо топъл за рецепторите ми.
Уилям се върна зад кухненския остров и се зае да си прави кафе.
- Не подозирах, че ще си толкова разговорлива. – отбеляза. – В училище не говориш много.
- Ти също.
- Аз не харесвам хората. Имам основание.
- Може би аз също не ги харесвам.
Той се засмя.
- Не, според мен просто мислиш, че те няма да те харесат, ако си по-общителна. Ще ти споделя една тайна – в действителност голяма част от приятелите ми те смятат за симпатична.
Не можах да скрия изненадата си.
- Приятели като приятелки или..?
- Има и момичета, да. Но по-голямата част от тях са момчета.
Избухнах в смях.
- Нещо хумористично ли казах?
- Не се обиждай, но момчетата, с които движиш.. повечето от тях са, ами..
- Задници? – предположи Уилям.
- Ами ако трябва да съм честна, да.
- Уау. Мнението ти за момчетата от западната част е изключително високо.
В думите му имаше самоирония, но аз държах да разбере, че за нищо на света не приобщавах и него към бандата арогантни тъпаци с пари, с които движеше.
- Надявам се ти е ясно, че не смятам и теб за такъв. За задник, имам предвид. Имаш вид на много свястно момче.
Уилям се настани на фотьойла срещу мен и изпъна крака върху декоративната масичка между нас.
- Това е интересно. Рядко са ме описвали като свестен. Освен момичетата, които си падат по мен, но и това не трае дълго.
Изражението му дори не трепна. Добре, значи Мадж наистина не му беше намеквала нищо за увлечението ми по него. Само ако знаеше, че срещу теб седи още едно от тези момичета, помислих си.
- Е, разбира се, можеш да се окажеш пълен боклук. Все пак не те познавам. Кой знае, можеш да си и сериен изнасилвач, а аз току-що доброволно влязох в къщата ти.
Дясното ъгълче на устните му се изви нагоре и сърцето ми пропусна удар. Харесвах Уилям вече втора година, наблюдавах поведението му в различни ситуации, реакциите му и начинът, по който се отнася с хората. Дълбоко в себе си бях толкова убедена, че това момче е добро, че дори да се окажеше хладнокръвен убиец, това пак не би очернило мнението ми за него. Дългата му история с момичетата беше друг въпрос, но аз вярвах, че никоя от свалките му не е означавала нищо за него и че всичките тези момичета са били точно това, свалки. Според мен когато срещнеше сродната си душа, нищо от това нямаше да има значение.
- Може би с теб ще започнем да общуваме, Талия Дрейк. – той повдигна чашата си за тост. Отвърнах със същия жест и погледите ни се срещнаха над чашите. – Наздраве за началото на отношенията ни.