SHADES OF JEON. ᵛᵏᵒᵒᵏ

- six.

ШЕСТ

сантиметри по-близо

***

"господарю... къде отиваме?" попита техьонг смутено докато гледаше през прозореца, наблюдавайки колко красиви и претоварени бяха улиците на сеул.

"не ти ли казах, че днес отиваме да ти вземем дрехи? плюс, затворен си в имението вече 14 дни, за това реших да те изведа навън," отговори чонгкук монотонно.

момчето погледна към него, извръщайки погледа си, когато срещна този на по-малкия. стоеше с наведена глава, надявайки се зачервените му бузи да не бъдат забелязани от чернокоското. за нещастие, обаче, се случи точно обратното, и чонгкук пое инициатива, небрежно поставяйки ръката си на бедрото на брюнета, като го стисна леко, вдъхвайки му доверие. "техьонг, не е нужно да си толкова напрегнат. не искам да се чувстваш по този начин, когато си около мен."

момчето погледна нагоре, и можеше да се закълне, че бузите му бяха придобили нов нюанс на червеното, усещайки как започваше да му става топло. той мразеше това чувство - това непознато чувство, което получаваше винаги. всяко едно движение на другото момче предизвикваше нещо у него. и нямаше представа кога започна всичко това, нямаше представа защо се чувстваше по този начин. или може би имаше, но се преструваше, тъй като го бе страх да приеме истината.

тишината го побъркваше и той искаше да каже нещо, но изведнъж усети гърлото си пресъхнало. късметът явно беше на негова страна, защото колата спря и вратите й се отвориха. "пристигнахме, да тръгваме." каза чонгкук, излизайки навън. момчето само кимна и отиде зад него.

***

вече бяха минали две седмици, откакто техьонг бе изчезнал. и за тези две седмици, хосок нито веднъж не бе излязъл от къщата, заключвайки се в стаята си. джесика, очевидно ужасно притеснена от действията на по-малкия си брат напоследък, беше планирала да го развесели рано или късно, решавайки да го изведе навън.

"нуна... наистина не ми се ходи навън..." каза немощно хосок, стоейки с наведена глава, докато сестра му му помагаше със закопчаването на ризата. тя изтупа раменете му и се усмихна широко, въпреки че дълбоко в себе си таеше огромна болка, виждайки брат си по този начин. въпреки това трябваше да бъде силна за него, иначе той нямаше да се оправи, нали?