SHADES OF JEON. ᵛᵏᵒᵒᵏ

- seven.

СЕДЕМ

запечатани факти

***

"хосок, къде си? филмът ще-"

"нуна! видях техьонг! той е тук, нуна, видях го, не мога да греша, той е, сигурен съм, че е той!" Хосок започна да се паникьосва, когато вдигна телефона, затичвайки се по пътя по който бе тръгнал Техьонг. Джесика излезе от киното, притеснена за малкия си брат, който от своя страна звучеше крайно приреснен.

"Добре Хосок, успокой се, кажи ми къде си в момента," заекваше Джесика, бавно опитвайки се да излезе от претъпкания салон.

"Близо до Прада съм. Нуна, моля те ела при мен. Заклевам се, че го видях."

"Просто стой там, ок? Стой там и не мърдай."

Джесика бързо пъхна телефона обратно в чантата си и излезе от киното. Тя сякаш за миг прелетя целия път, без да я интересуват хората в които се блъскаше. След около 3 минути тя стигна до Прада, виждайки познат гръб на фигура, разучаваща тълпата разтревожено.

"Хосок!" проплака Джесика, и момчето внезапно се обърна към нея. Тя се затича към него и го прегърна силно. "Къде го видя?" попитя мигновено.

"Точно при магазин MSK. наистина беше той, нуна. Кълна се, че видях лицето му."

"Тогава къде е?"

Хосок замлъкна за момент, сякаш времето за него бе спряло, а погледа му бавно си проправи път някъде из земята. тогава реалността го удари, и го удари твърде силно. Той бе видял Техьонг, а Техьонг бе видял него. Защо тогава избяга?

Защо беше с друг мъж?

"Той... Т-той избяга..." промълви тихо момчето, почти шепнешком, но въпреки това Джесика успя да го чуе. Тя ококори очи, от една страна от шок, от друга - от любопитство.

"Той какво?" бе единственото нещо, което тя успя да смъмри.

"Той избяга," повтори Хосок, стискайки очи.

Джесика беше объркана. Той за какво говори? Защо Техьонг би избягал?

"И..." Хосок се отклони, "Т-той... Той е.. с д-друг мъж.."

това изненада Джесика още повече, ако изобщо бе възможно. Нямаше начин това да бе вярно. Нямаше как да го направи. Тя знаеше, че Техьонг не би го сторил.