SHADES OF JEON. ᵛᵏᵒᵒᵏ

- eight, bonus chapter. - [18+]

ОСЕМ

внимание:

daddy!kink

+18

четете на собствен риск!

***

чонгкук щеше да излъже, ако кажеше, че се чувстваше добре. щеше да излъже, ако кажеше, че случващото се изобщо не го стресираше до краен предел. щеше да излъже, ако кажеше, че това бе лесна работа. и със сигурност щеше да излъже, ако кажеше, че брюнетът изобщо не му липсваше.

момчето грубо трясна химикалката си в бюрото и се облегна на стола, чувайки се само скърцащият звук който той бе издал. наклони глава и въздъхна дълбоко. чернокоското се влачеше на четири крака през последните няколко седмици, имайки страшно много работа, която да свърши, ужасно много бизнес срещи, на които да отиде и ужасяващо много проекти, които да прегледа. той не губеше никакво време, и затова най-накрая успя да довърши всичко, след почти цяла седмица непрестанна работа. той не се бе прибирал вкъщи за вече господ знае колко време, и наистина му липсваше да лежи на огромното си легло като истински крал, с очарователната му малка кралица до него.

чонгкук се подсмихна безгласно при мисълта за лудо изчервен и заекващ техьонг, след като той му каже, че е неговата кралица. как бузите му ще преминат от леко розови до пурпурно червени, и как ръцете му ще започнат да треперят, а гласът му да се пречупва. чернокоското намираше действията му за изключително сладки, и наистина се наслаждаваше да гледа как момчето се държи по този начин пред него. беше облекчение за стреса му.

той се изправи и сложи телефона в джоба си, като излезна от офиса. видя миндже, секретарката му, и й съобщи, че всички документи са оставени на бюрото му, молейки я да ги организира след това. без повече спънки, той набързо взе асансьора и слезе надолу, и след това изчака личния си шофьор на главния вход.

след около едни хубави 30 минути те пристигнаха в имението. когато чернокоското си проправи път към горния етаж, той бе посрещнат само от празната си стая. момчето се намръщи, къде по дяволите е техьонг?

без да се преоблича, чонгкук слезе долу и тръгна да го търси. отиде в кухнята, на покрива, и дори в малката си библиотека, но нямаше и следа от него. и тогава му просветна - разбира се, че техьонг ще бъде там, на любимото му място - на люлката в градината.