SHADES OF JEON. ᵛᵏᵒᵒᵏ

- six, part two.

сантиметри по-близо:
част втора

***

техьонг отиде към съблекалните. мисълта да ходи на пазар с чонгкук никога не бе минавала през ума му, и изглежда не можеше да се успокои. не го свърташе на едно място.

брюнетът взе една обикновена блуза и раиран черно-бял пуловер на лакосте, когото чонгкук току-що го бе посъветвал да пробва. нетърпеливо махна горнището си и ги облече, поглеждайки се в огледалото след това. наистина хареса пуловера - беше в негов стил. и дори и на пръв поглед да бе обикновен и еднообразен, върху него той изглеждаше изключително елегантен. техьонг със сигурност знаеше как да носи дрехите си.

той изскочи от съблекалнята и отиде при чонгкук, който пък бе зает да разглежда рафтовете пълни с дрехи. прочисти гърлото си, като успя да привлече вниманието на момчето, което пристъпи по-близо до него.

"стои ти много добре," каза то.

руменина изби по бузите на техьонг. "м-мислиш ли?" попита обратно той, а гласът му едвам не го предаде.

"да," отговори другия категорично. "трябва ти само това," добави той, като хвана в ръка една обикновена шапка тип федора, "и това," взимайки едни кръгли очила и слагайки му ги. "виждаш ли? изглеждаш толкова сладък." отбеляза чернокоското.

и чувайки тези думи, техьонг потръпна - сякаш ток бе преминал през тялото му, той стана червен като домат. чонгкук, който очевидно бе забелязал реакцията на момчето, вътрешно се усмихна, докато си проправяше път към продавачката, която стоеше недалеч от тях. брюнетът, от друга страна, като пълно сладурче, остана на мястото си напълно неподвижен. "ще взема всичко." каза по-малкият накратко.

жената кимна и отиде на касата за да маркира нещата. "моля да махнете етикетите, ще ги облича," заповяда чернокоското, и жената незабавно се подчини и направи каквото й бе заръчано.

чонгкук беше на касата, когато техьонг погледна навън и погледът му срещна позната фигура, седяща и взираща се право в него. остана вкаменен, а очите му се ококориха; това беше първият път в който се чувстваше по този начин - така, сякаш времето бе спряло, сякаш бе изключен от системата.