Red and white rose [✔]

2

- Какво?! - извика Те.

- Не се притеснявай мили! Джимин е наистина добро момче и ще се грижи добре за теб, а и също ти правим услига. Знаем, че имаш привличане към момчетата, но не сме виждали да имаш приятел.

- Може би, защото правилния не се е появил! Не искам да се омъжа веднага и то за човек който изобщо не познавам!

- О, ти няма веднага да се омъжиш за Джимин. Чак след като завършиш. Дотогава ще се опознаете и кой знае, може наистина да се влюбиш в него.

Техьонг седеше и гледаше сякаш беше ударен с чук по главата.

***

- Какво?! Как така ще те карат да се омъжиш за непознат? - изивика Че Йон.

- Шшт, не викай!

- Как да не викам?! Те, това е сериозно! Какво ще правиш?

- Ще се омъжа за този Джимин.

- Моля?

- Родителите ми имат нужда от мен, затова ще се опитам да им помогна по някакъв начин.

Телефонът на Те звънна и той го извади от задния джоб на дънките си.

Вече в ръката му, Ким видя, че майка му го търсеше. Плъзна пръста си по екрана на телефона, като отговори на обаждането.

- Да, майко?

- Мили, днес след училище ще е добре да излезеш, да си вземеш нови и хубави дрехи за вечерята ни със семейство Пак в събота - което е утре. - каза тя развълнувано.

- Знам майко. Ще се видим у дома. - и той затвори.

- Какво има? - попита Йон.

- Обади ми се, за да ми каже, днес да отида на шопинг.

Звънеца би, съобщавайки на всички ученици, че беше време за час.

- Да вървим Йон!

***

Денят в училище мина бързо. Техьонг беше свършил с работата си след учебния ден. Накрая излезе, за да може да си избере някоя хубава дрешка.

Реши, че подходящото място за хубав избор е един от големите молове в Сеул.