Red and white rose [✔]

3

- Къде беше пак Чонгкук?

Двадесет и едно годишното момче се обърна към човека който му зададе този въпрос.

Щом очите им се срещнаха на лицето на младежа се появи една половинчата усмивка.

Пред него седеше бащата на неговия полубрат.

- Вас, какво Ви засяга господин Пак? - попита Кук, като усмивката му все още си седеше на красивото му лице.

Сун Ги въздъхна тежко. Какво очакваше? Да бъде посрещнат по мил начин от сина на бившата си съпруга ли? Та, това дете го мразеше повече от всичко. Него и сина му - Джимин.

- Нали не си се забърлкал пак в нещо? - попита загрижено възрастният мъж.

- Отново Ви питам. Вас какво Ви засяга?! - усети се нотката на раздразнение в гласа на брюнета. - Не сте ми никакъв, за да Ви интересува, това, аз с какво се занимавам!

- Мисля, че го интересува, след като той сега се грижи за теб. - появи се и Джимин.

Докато вървеше до мястото на което седеше така нареченият му брат, двадесет и пет гошният младеж прокара своите пръсти през русата си коса.

- Ха, виж само кой се появи! - започна да злорадства Кук.

- Прояви повече уважение към по - големите около теб, Чонгкук! - заяде се Джимин.

- Защо трябва да проявявам уважение към хора, които не уважавам? - брюнета се обърна и започна да се качва по стълбите запътвайки се към дясното крило на имението, където се намираше неговата стая.

- Този малък... - каза през зъби русокоското.

- Остави го, Джимин! Той си е такъв от онзи ден. Не мога да го виня, заради това, че се промени така. Той е видял и приживял много по - ужасни неща от нас. Дори е бил на прага на смъртта. Нека не го съдим, заради раните в сърцето му.

Чим погледна надолу. Очите му се баха насълзили. Вярно е, че не се разбираха. Вярно е, че преди години русокоското го мразеше от дъното на душата си. Но всичко се промено щом го видя на болничното легло, целия в рани, бинт, кръв, с маска на лицето си и борещ се за живота си.

Чон Чонгкук имаше тъмно минало. Тъмно минало което го преследваше до ден днешен.

Историята започва обаче години преди той да се роди. Историята започва още с неговата майка.