Red and white rose [✔]

48

Тишина. Тя бе обхванала почти целия град. Но, нищо чудно. Беше горещо. Асфалта те изгаряше, ако стъпиш на него. Не ти стигаше, това че слънцето те печеше отгоре.

Месецът бе топъл. А, желанието на повечето тийнейджъри да излизат се губеше, поради причината, че нямаха желанието да приличат на топящ се сладолед.

В имението на Ким, във всяка една стая работеше климатика и разхлаждаше въпросните хора, които си почиваха в тях.

На студения под в стаята на Техьонг седяха, въпросното момче и приятелката му Йон.

В скутовете им лежаха учебници. Беше учене на мах. Никой не говореше.

- Те, ще ми обясниш ли тази задача? - попита момичето.

- Разбира се. Стига и аз да мога да ти отговоря и ако случайно мога, да ме рабереш, когато ти я обяснявам. - обясни Ким.

- Дай, да видим. - Че се премести от мястото си и седна до приятеля си. - Ето, за тази става на въпрос. - посочи му задачата.

Те взе тетрадката й. Започна да преписва определения пример. За момент се замисли, но след това започна да го решава.

- Те, как върви със стрелбата? - попита от чисто любопитство Че.

- Според учителя ми - добре. Според мен - зле. - каза мнението си момчето.

- И защо мислиш, така? - повдигна вежди брюнетката.

- Защото, все още не мога да се прицелвам, както трябва, за да улучвам мишени на по - голямо разстояние от мен. - обясни Ким.

- Това ще се изчисти с времето. Щом си напреднал толкова бързо, значи ще се справиш и с това.

- Йон, аз нямам време. Чонгкук ми каза, че не може да намери нищо за Такакура, както и Кий. А, знаеш колко е добър Кий в работата си.

- Да, но...

- Няма "но", Йон! Този човек може да планира нещо голямо. Аз трябва да съм готов. Ами, ако нападне, когато съм с Чонгкук? Не мога да го оставя само той да ме защитава. - говореше със сериозно изражение на лицето си сивокосият младеж.

- Това не означава да се претоварваш. - започна да говори Че. - Учиш се как да използваш пистолет, заради Чонгкук, нали? - Ким само й кимна. - Каза ми, че той много се е зарадвал, че правиш нещо, такова за него. Как мислиш, че ще се почувства, като научи, че се претоварваш, заради стрелбата? Ще си помисли, че се натоварваш, заради него. - обясни своята гледна точка госпожицата.

Техьонг се сви леко и остави тетрадката си настрана.

- Нямам това желание. Не искам да го натъжавам. Искам да го карам да се усмихва. - говореше тихо Ким. - След всичко, което е преживял, най - малко искам да го карам да се чувства тъжен.

- Затова ще ти се наложи да си внимателен и със себе си, не само с него. Виждам, че те прави щастлив, но не искам, заради това ти да се съсипваш по някакъв начин.

- Няма как да се съсипам Йон. Но...имам чувството, че ако не съм с него...,а съм с Джимин, тогава... - момчето не можеше да продължи мисълта си.

Че хвана ръката на приятеля си.

- Разбирам те. Но какво смяташ да правиш, относно това? - попита тя.

- Не знам. Искам да говоря с родителите си за това, но те ще откачат. Нямат желанието да съм около Чонгкук. Побесняват от близостта ми с него. - Те разроши косата си. - Как ли ще реагират, ако разберат, че излизаме тайно?

- И двамата знаем, че тази реакция няма да е положителна. Но някой ден, ще ти се наложи да говориш с тях. Дори и да не искаш. - добави Че.

- Знам, но нямам желанието да се карам с тях, а още по - малко да се откажа от Чонгкук, заради брат му и желанията на нашите. - Те зарови лице в коленете си.

- И няма да се отказваш. Ще измислим нещо, за да може да сте заедно с него, без някой да ви пречи. - обеща му Йон.