Red and white rose [✔]

32

Училищният ден приключи. Чонгкук и Джимин вървяха по пътя към имението си.

Бяха близо до дома си, когато Чонгкук разчупи голямата тишина.

- Какво беше това днес? Защо така ти се прииска да ме предизвикаш? - попита го с половинчата усмивка.

Джимин леко се подсмихна и обърна погледа си към по - малкия си брат.

- Много е просто. Защото имам желанието да те унижа. Да ти покажа, че съм по - добър от теб. Но най - вече да ти покажа, че колкото и да се бориш срещу мен, ти няма да успееш да спечелиш сърцето на Техьонг. - говореше сериозно Пак.

Чонгкук се засмя с глас.

- Иска ти се да си по - добър от мен. Джимин и двамата знаем, че от двамани, аз съм по - добрия в повечето неща с които се захванем. - двамата бяха стигнали до имението и се спряха пред двете големи врати. Обърнаха се един срещу друг и погледите им се засякоха. - Също, отново ще ти го припомня. Нямам желанието да се занимавам с теб, а за шибаната Госпожичка да не говоря. Тези дни само за него се караме. Не се интересувам от него, затова просто ме остави. - говореше вече ядосано Чон.

Кук извади ключа си и отключи една от вратите на имението. Постави ръката си върху едната дръжка и беше готов да я натисне, ако брат му не го спря.

- Аз виждам друго Чонгкук.

Чонгкук обърна погледа си към руското момче.

- Какво намекваш? - попита все така ядосано Чон.

- Виждам как понякога го гледаш. Виждам и това, че често се притесняваш за него. Нима това не са признаци, че може би го харесваш? - повдигна вежда Пак. Брюнета премести погледа си към земята. - Но разбира се, дори и да чувстваш нещо към него, аз няма да ти позволя да го имаш.

Това бяха последните думи на Джимин преди да натисне дръжката на вратата и да влезе в дома си.

Чонгкук остана сам навън. Тежка въздишка напусна устните му. Започна да мисли задълбочено върху думите на брат си. Реши, че най - добре ще обмисли нещата, ако се разходи.

***

- Пак ли си сам Те? - попита Йон, която тъкмо беше влязла в стаята на сивкоското и просто седна на пода.

- Да, нашите ще работят цялата вечер. - отговори й Те, като се хвърли върху мекото си легло. - Ако искаш може да останеш да спиш у нас. И без това ще ми е скучно, като съм сам.