Техьонг и Че Йон се бяха срещнали по - рано, преди да стане време да ходят на училище, за да може младежът да разкаже случката си от предишния и интересен ден.
- Той наистина ли е стрелял по онези мъже? - попита изненадано и в същото време въодушевено Йон.
- Хохо, той не само стреля по тях, той направо ги застреля! Той уби човек Йон. Даже не един.
- Леле, не вярвах, че този голям задник, може да бъде толкова смел и...готин!
- Моля?!
- Нищо, нищо! Няма да ти крада мъжа, дишай спокойно! - намигна му игриво младото момиче.
- Момиче, кога ще спреш с това?! - попита леко ядосано Те.
Че вдигна ръкава си и погледна часовника на ръката си.
- Точно в няма да стане и никога часа. - започне да се смее тя.
- Ха, ха, ха! Забавно!
- Знам, нали! - започна да подмята косите си Че. - Добре остави това, какво още станa, след като се качихте в колата и той те закара до вас?
- Ами..., той пак ми се подигра.
- Чакай! Как?
Те спря на място и приятелката му го последва. Ким я хвана за раменете и погледна към белите облаци в небето, сякаш си спомняше и спомена щеше да се появи в небето.
- Какво правиш Те?
- Спомням си случката.
- Ааа...мо...- момичето беше прекъсното от гласа на приятеля си.
- Тихо! Гледай с мен!
~ Ретроспекция ~
Кук шофираше в посоката към имението на по - малкото момче.
Щом стигна дестинацията си, двамата излязоха заедно от превозното средство.
Те се обърна към Чон и се усмихна съвсем леко.
- Благодаря ти, че ме докара!
- Няма за какво Госпожичке! - усмихна се половинчато Кук.
Брюнета щеше да се качи отново в колата, когато Ким го спря.
- Моля те, пази се по пътя за дома!
Чон се усмихна леко.
YOU ARE READING
Red and white rose [✔]
RomanceТехьонг трябваше да избере само едното от двете красиви цветя. Дали трябваше да избере човека, с който всички искаха той да бъде и да не може да бъде истински щастлив? Или да приеме предизвикателството и да избере човека, когото обичаше и този койт...