Red and white rose [✔]

47

Бяха минали няколко седмици от срещата на Чон и Ким. В днешния петъчен следобед, Техьонг беше преценил да се упражнява, заедно с учителя си в стрелбата.

Дори за малкото време в което Те бе станал ученик на Сук, момчето се стараеше доста и бе усвоило доста неща.

Все още не бе кой знае, колко добър, но можеше да държи пистолета правилно и да се прицели добре, така че почти винаги да улучи в десетката.

Днешното време беше доста приятно. Лятото наближаваше, а с него и по - горещите времена. По - силното слънце и почти никакви леки ветрове. Облаците не криеха толкова много слънцето, както преди.

Но имаше и други неща които идваха заедно с горещите времена от годината. Изпитите на Техьонг. Разбира се, това хлапе си беше доста умно и не се нуждаеше от толкова голяма подготовка, но в него се таеше и онова неприятно чувство - притеснението.

Да не говорим, че имаше и нещо още по - гадно идващо и със завършването на Ким. Голямата и "дългоочаквана" сватба в която Те и Джимин щяха да сключат своя брак.

Всичко това бе започнало да се върти в главата на сивокосия младеж, особено като тези събития се приближава все повече и повече.

Но в този момент, Те трябваше да се съсредоточи в това да улучи своята мишена.

Вече се учеше да работи със своя пистолет и да стреля към по - отдалечени мишени от предишните.

Като за начало се справяше добре. Не уцелваше десетката, но и Сук не можеше да иска това от него.

Техьонг все още се учеше да се прицелва правилно, а за всичко си имаше време.

Момчето сложи пръста си на спусъка на пистолета си. Прицели се и щом бе готов, го натисна.

Куршумът се приземи в близост с десетката на мишената, което бе повече от отлично.

- Ставаш все по - добър в това Техьонг. - окуражи го Джонг.

- Наистина ли? Но, не успях да оцеля десетката. - наведе глава Те.

- За всичко е нужно време и тренировка, дребос. - подразни го Сук, като дръпна от цигарата си.

- Спри да ми викаш така! Това, че съм по - нисък от теб, както и по - малък, не значи нищо. - започна да се дразни Ким.

Сук започна да се смее. После отиде до своя ученик и разроши косата му.

- Колко енергия имаш само. Това ще ти е от голяма полза, някой ден. - сподели по - голямото момче. - Между другото, скоро моят братовчед ще дойде. Трябва да му покажа с какви нови пистолети се сдобих. Тогава ще можеш да си вземеш и почивка. Не бива да се преуморяваш.