Red and white rose [✔]

12

Техьонг вървеше по пътя си за дома. Гледаше в краката си и си мислеше за първия му и ужасен ден.

- Хей, Тъпа главо! - някой се появи зад него и го плесна по главата.

Разбира се, този някой беше скъпата му приятелка Йон.

Ким се хвана за удареното място и се обърна към приятелката си.

- Какво искаш Йон?! - попита раздразнено момчето.

- Я! Усмихни се де! Дойдох да те видя. Днес беше доста самотно без моят сладък приятел.

Те само й се усмихна сладичко.

Йон разтвори ръцете си и двамата се гушнаха силно.

- Защо миришеш на картофено пюре?

- О, стига!

***

Двамата отидоха в къщата на сивокосото момче и бяха в неговата стая.

- Леле, това се казва, страшен ден! - каза Че, след като чу, как нейния приятел бе прекарал деня си.

- Говори ми! Тези близнаци! Виновен ли съм, че Чон и Пак не ги харесват? Не. Като не са красиви като мен. - Те започна да говори леко наперено и се престори, че подмята дългата си коса, която нямаше.

- Леко, миличка! Да не станеш и ти голяма надувка!

Двамата се засмяха.

- Спомена, че Чонгкук те е спасил от тези близнаци. - започна да повдига и сваля вежди Че.

- Ами..., мъничко... - хвана се зад врата Ким.

- Мъничко ли? Та, той дори ти е изтрил лицето от това пюре!

- Остави това...не знаеш колко ми беше неудобно! - Те взе възглавницата си и зарови лицето си в нея.

- Да не би, да си се изчервил целия пред него?

- Не! Йон, спри с това!

***

На другия ден Те се завърна отново в онова училище. Беше посрещнат от доста ученици, които го гледаха с физиономии изпълнени с досада и погнуса.

,, Явно ще имам още един тежък ден. " - каза си Техьонг.

Ким взе нужните си учебници от шкафчето и се запъти към класната си стая.

Когато пристигна обаче, забеляза, че стола му липсва.

Той остави учебниците си на чина и въздъхна тежко.

- Хей, добре ли си? - попита едно момче.

- Ам, да. Просто стола ми го няма. - отговори Те.

- Бяха близнаците.

- Не се учудвам. - добави той.

- Ако искаш мога да ти покажа от къде да си вземеш друг?

- Наистина ли?

Момчето само му кимна.

- Благодаря!

Двете момчета излязоха от стаята и започнаха да вървят в посоката към мазето.

Минаха по дългия коридор и стигнаха до една врата със стъкло на нея.

Отвориха я и видяха хубвата гледка навън. Ким след което забеляза и стълбите водещи надолу.

Другото момче започна да слиза, а сивокоското го последва. Двамата слизаха, докато не стигнаха една врата.

Момчето извади ключ от панталона си и отключи.

- Тук има много резервни. Влез и си вземи.

Техьонг беше застанал точно на прага на вратата, когато усети как две ръце го бутат.

Тялото му започна да пада по стълбите, докато не се озова на студения под.

Когато се изправи в седнало положение, видя как вратата на мазето бива затваряна и след което заключвана.

Той се опита да се изправи, но усети болка в крака си. Погледа му отиде надолу към коляното му. Панталона на униформата му се беше скъсал и коляното му кървеше.

Също дланите на ръцете му бяха ожулени.

- Ах, мамка му! - изруга Те.

Той се изтупа малко и след което се качи по стълбите. Беше точно пред вратата на мазето.

Започна да блъска по нея и да вика, надявайки се някой да го чуе.