Red and white rose [✔]

45

Една прекрасна сутрин. Сутрин в която хакерът Кибум, седеше на стола си и се ровеше из своите работи на компютъра си.

Аромата на сутрешното кафе се бе разнесло из стаята, карайки зеленокосият младеж да се чувства спокойно.

Музиката която си бе пуснал, караше тялото му още повече да се отпусне, а работата му да е още по - приятна.

Но тази прекрасна атмосфера бе съсипана с едно влизане през вратата.

- Има ли някакви следи от Такакура? - попита Чонгкук, като застана до Кий и се подпря на стола му.

По - голямото момче въздъхна шумно.

- Първо, как влезе тук? Второ, ти за "почукване" не си ли чувал? Трето, без едно "здравей хьонг", "как си, хьонг?".

- Така, нека ти отговоря на всеки въпрос. - започна Кук. - Първо, знам къде криеш резервния ключ. Второ, чувал съм, но няма нужда при положение, че влизам в твоята стая. И трето, ам сякаш не ме познаваш. - засмя се Чон.

Зеленокосият младеж, пак въздъхна и потърка слепоочията си. След това се обърна към един от мониторите.

- Все още няма следа от Такакура. - обясни Бум.

Чонгкук изцъка с език.

- Ами, ако планира нещо голямо? - попита леко притеснено Чон.

- Има голяма вероятност. Но пък, може и все още да се възстановява след онези рани, които му нанесе Техьонг. - намигна му Кий.

Кук се усмихна леко.

- Между другото, какво става с вас двамата? Питам си от чисто любопитство. - Бум подпря главата си на дланите, докато лактите му бяха подпряни на бюрото му. Погледът му бе насочен към Кук и не пропусна да изпърха с мигли.

- Какво да става? - попита объркано Чон.

- Не ми се прави на ударен с триста лопати по главата и ми отговори. - леко удари бюрото си с дланта си, уж да покаже, че се е ядосал.

- Нищо особено. Засега само веднъж го измъкнах от Джимин. - засмя се Кук.

- Само това ли? Ами, на среща изведе ли го? Обаждаш ли му се, за да го чуеш, как е? - продължи да любопитства Кий.

- Среща ли? - Чонгкук започна да се оглежда нервно. - Не съм го извеждал на среща още...просто не знам как да се държа.

Кий си удари челото.

- Бъди себе си. Не е нужно да се държиш по никакъв начин. Те, те харесва такъв какъвто си и би искал да си себе си, на срещите ви. - обясни Бум.

- Ами, ако оплескам нещо? - захапа устната си нервно.

- Сякаш, че той ще ти каже нещо. Трябва да се отпуснеш. - говореше вече с усмивка Кий. - Защо не опиташ да излезеш с него на среща примерно... - замисли се. - ...да кажем този уикенд?

- Но това е толкова скоро...няма да мога да се приготвя. Трябва да резервирам маса в ресторант, да отида да си купя нови дрехи...

Чонгкук беше прекъснат от ръката на Кий, която се озова на устата му.

- Знаеш, че можеш просто да го изведеш навън. Из парка. Под синьото небе, със сладолед, хванати за ръце. - говореше в захлас Бум.

Чон облиза ръката му и се освободи от досадната пречка на момчето.

- Ил, отврат. Кой знае какви бацили ще ми донесеш с това? - издразни го по - голямото момче.

- Ха, ха, ха забавно. - засмя се фалшиво Кук. - Но идеята не е лоша.

- Само трябва да внимавате, за да не ви види някой. - усмихна се сладко Бум.

- Вярно, че има и такъв момент. -въздъхна Кук. После обаче погледна към своя приятел с мазна усмивчица. - Киййй~?

- Какво ти стана изведнъж? - попита объркано Бум.

- Ти, нали щеше да признаеш на Йон, след като аз призная на Те. Тааа, какво стана? - Кук започна да повдига и сваля вежди.

- Не знам за какво ми говориш. - Кий се направи на ударен.

- Сега кой се прави на ударен с триста лопати по главата, а?