Любовта идва неочаквано

1

Гледна точка на Кристина:
15 септември-първият учебен ден. Каква досада само! Събудих се в 7:00 от алармата си. Станах измих си зъбите и лицето, сложих си спирала и гланц за устни и излязох от банята. Застанах пред гардероба и започнах да си избирам дрехи. Избрах си черни дънки скъсани на коленете, бяла тениска и черно кожено яке. Отидох в кухнята и изяхох една ябълка, взех си една черна чантичка в която сложих телефона, ключовете и пари и тръгнах за училище. В 7:49 бях пред училище. Отпред имаше сумати хора, както винаги. Намерих класа си, не се загледах в тях много. Застанах до едно момиче и започнах да гледам представлението за първият учебен ден. След като мина всички се запътихме към класната стая. По пътя се блъснах в едно много красиво момче. С кестенява коса и шоколадови очи. Той ме погледна и ми каза:
-Гледай къде ходиш, красавице! - и ми се усмихна и ми намигна.
-Съжалявам, но ти летеше като обезумял из коридора. - завъртях се и продължих по пътя си, усещайки , че ме гледа докато се отдалечавам.
Когато стигнах до стаята се настаних най-отзад и след 10 минути се събрахме всички и класната дойде и каза:
-Здравейте отново ученици. Имаме нов ученик в класа, но не го виждам сега в стаята, явно ще закъснее малко. Та така, искам да ви пожелая късмет и успехи през новата учебна година. Може да си разговаряте помежду си и след 30 минути може да си ходите.
След като се изказа си сложих слушалките и си пуснах музика. След близо 2 минути вратата се отвори и в стаята влезе момче. Не кое да е момче, а това с което се сблъсках преди минути. Той навлезе по-наътре в стаята и застана до класната:
-Ученици това е новият ученик.-обърна се към него- Моля те представи се.
-Здравейте, аз съм Алекс Стефанов. На 18 години съм от София. Обичам да играя футбол и волейбол.

Значи Алекс, а? Хубаво! Хммм Кристина Стефанова не звучи зле! Какви ги дрънкам подяволите?! Защо когато го видя полудявам и чувствам пеперуди в стомаха?! Може би заради прекрасните му очи или ослепителната усмивка? Осъзнай се Крисии!!!
След като Алекс се изказа се огледа из стаята и когато ме видя се усмихна и започна да ходи към мен. Седна до мен и аз леко се изчервих и се обърнах към съучениците си. Той ги огледа и главата му се задържа на мен и каза:
-Здравей, отново. Аз съм Алекс.
-Чух.
-Хей, защо се държиш така?
-Как?
-Гадно, като....
-Кучка?
-Да
-Такава съм си, свиквай.
-Може и да викна!-усмихна ми се и ми намигна, отново!
-Ще спреш ли?!
-С кое?
-С това проклето намигане! Все едно имаш тикове!-казах аз, а той се засмя и се обърна напред и се загледа в нещо.
След като си сложих пак слушалките той ми взе телефона и извади слушалките ми от телефона и си го прибра в джоба.
-Хеейй върни ми го!!
-Първо ще се опознаем! 🙂
-Охх, добре. Аз съм Кристина, на 17. Сега ми го върни!!
-Ами ако неискам?
-Оооо повярвай ми, искаш! 😉
Той ми го върна и звънецът би и аз се изтрелях като торнадо през вратата, а той стоеше на мястото си, гледаше ме и се смееше.