Любовта идва неочаквано

2

Гледна точка на Алекс:
След като Криси излезе от стаята и аз излязох и я видях да говори по телефона с някой. С кого ли си говори? Всъщност тя ми допада! Може да се пробвам!
След като тръгнах и минах покрай нея се надвесих над нея леко и прошепнах на ухото й:
-До утре, красавице.- и си тръгнах.
Гледна точка на Кристина:
След като излязох стаята се обадих на най-добрата си приятелка Христина да я питам дали иска да излезем. Да знам Криси и Хриси, яко, а? Тя ми вдигна и таман да я питам дали иска като се приберем да излезем, някой ми прошепна на ухото:
-До утре, красавице.
Познах този глас и настръхнах. Стоях пред училище и го гледах как се качва на колата си и си тръгва. Осъзнах се и продължих разговора си с Хриси, вървейки към дома. След 15 минутен разговор по пътя решихме да затваряме. Стигнах блока си и таман да си извадя ключовете и вратата се отвори. От блока излезе..... Алекс? Той какво прави тук? С едно голямо сладко хъски.
-Какво търсиш тук?
-Живея тук! 😀 А ти? Да не би да ме следиш, красавице?
-Мечтай си! И аз живея тук.
-Супер, тъкмо щях да разхождам Джакс. Та искаш ли да дойдеш с нас?-докато го казваше се почесваше по врата. Странно.
-Това среща ли е?
-Нее-веднага отговори той, а аз се засмях и му отговорих
-Ами добре тогава, само да се преоблека. Ще ме изчакате ли? 😃
-Разбира се! :)
По най-бързия начин се качих и се ореоблякох в един сив анцуг, бяла тениска с надпис 89 и бели обувки nike. Излязох пред блока и го видях облегнат на едно дърво до блока и Джакс легнал до него на земята. Всъщност изглежда супер със тези мускулести ръце и гърди. Отидох до тях и казах:
-Много ли ме чакахте?-като го казах той ме погледна бавно и се усмихна. Аххх... Крисиии какво ти става?
-Не, да вървим. :)
Тръгнахме към парка на 7 минути от тук. По пътя си говорихме и след като стигнахме седнахме на една пейка, а Джакс се изпокарали до нея и легна пред нас.
-Май е много мързелив?-казвам смеейки се и сочейки кучето легнало пред нас
-И още как! 😀 Сутрин става по-трудно и от мен-засмиваме се идвамата.
Поговорихме си още и после си погледнах телефона
-Леле станало е 17:30! Кога стана? 😃- казвам аз
-Уха с теб времето минава бързо-казва той-...и хубаво-промънква едвам, но аз се правя, че не съм чула и се уусмихва.- Искаш ли да се отбием до McDonaldsда си вземем нещо, едва ли си обядвала нещо.
-Прав си, бих отишла, но си забравих парите така че ако искаш ти иди а аз ще те чакам тук
-В никакъв случай, аз черпя, хайде!
-Не, благодаря-казвам и се усмихвам засрамено
-Хайдее аз черпяяя, моляяяяя
-Добре, добре 😃😀
Влизаме вътре и той отива да поръчва нещо, а аз се обаждам на Хриси да й се извиня че не й се обадих да излезем и да се видим когато се прибера за да й разкажа нещо.
-Заповядай-той ми подава един бургер и кола
-Благодаря :)
-С кого говори?
-С една приятелка, защо? Да не ревнуваш? 😂
-Нееее-казва той със странно изражение и се настаняване на една маса отвън
След като се наядохме се прибрахме и вкъщи се обадих на Хриси и й казах да дойде да й разкажа. Аз живея сама, а тя с родителите си. На входната врата се звъни и аз отивам да й отворя.
-Здравей-казваме си и като затворих вратата тя ме гушна и се отправихме към хола. Седнахме на дивана, пуснахме телевизора и започнах да й разказвам за днес и за това какво изпитвам когато видя, а тя ме слушаше внимателно и се усмихваше.
-Мисля че ти мила моя Криси си влюбена!! 😉
-Мисля че да, но незнам дали и той изпитва нещо.
-След като ми разказваш така мисля че не е безразличен! 😉
-Дано да се полу......-бях прекъсната от звънеца.Станах и отидох пред вратата. На вратата беше......