Любовта идва неочаквано

18

Г. Т. Кристина
Влезе едно момче - високо, с Черна коса,  перчем. С изпъкнали скули и тъмно кафеви очи, почти черни. Честно казано малко си приличаме. Странно. Той се вгледа в мен и се приближи. Алекс беше със объркано изражение, както и аз. Обърнах се към  Алекс и повдигнах рамене. Да му "кажа" че незнам кое е това момче и.... че нямам нищо общо с него. Та това момче дойде до мен и ми каза нещо от което направо.... онемях.
-Аз съм Кристиан.  Кристиан Иванов.

Но как е възможно?! Защо е със същата фамилия като моята стара?  Докато си мислих той пак проговори....

-Аз...... Криси.....
-От къде знаеш името ми? Кой си ти?
-Аз съм..... Криси аз съм твой....аз съм  твой брат,  Криси.... Леле не мислех че ще е толкова лесно както си мислех.
-К.. К.... Как така си мой брат?
-Ами преди да починат родителите ти.... Баща ти....Преди 18 години емал връзка с друга жена.....тогава съм се появил аз.... знам че не искаш да повярваш но.... това е истината....
-..... Аз... Незнам какво да кажа....

Пред очите ми се появи гледката как нашите постоянно се караха.... Как викаха... А аз нищо не можех да направя..... Как бях едно нищожно дете.... Затворено в себе си.... Как всички ме избягаха.... Как баща ми се беше напил и ме беше ударил,  и не само мен... и мама отнесе малко бой....

-Крис, вярвам ти но..... Как разбрах за мен? Как ме намери? Как разбра че съм тук и.... как разбра изобщо всичко това?
-Майка ми каза.... Тя знаеше за теб някой неща.... Дребни, като името и годините.... А аз те намерих.
-Аха,  ясно.... Е радвам се, че имам роднини. - казах и се усмихнах и стиснах на Алекс ръката.-радвам се и, че Мартин ще казва думичката "вуйчо".
-Ха,  супер. Имам си племеник.
-Та Крис, на колко години си?
-На 18.
-И завърши ли училище? 
-Сега съм 12 клас, остава съвсем малко до края.
-Мхм, браво. А....ще може ли скоро да ме запознаеш с..... майка си...?
-Мисля че.....да...

Всъщност се радвам. Най-накрая ще си имам и аз брат и.... Доведена майка? Не съм сирак, това е важното. Но и малко ми е гадно дето баща ми ни е лъгал, че е имал друго дете и жена и....друг живот...

Животът ми се преобърна, но всичко е точно. Мартин заплака и Алекс го взе в ръце.
-Скъпа, мисля че трябва да го нахраниш. Ще излезем отвън. -каза Алекс.
-Добре.
-Чао Криси. Утре към обед ще дойда с майка ми.
~•~•~•~•~•~•~•~•~
Съжалявам че са толкова кратки и много рядко пиша, но нямам много време. Надявам се ви харесва историята.... Не е кой знае какво но.... Това е първата ми история....