Любовта идва неочаквано

11

Г.т Криси
Като се събудих бях в леглото си. Беше 18:00. Алекс го нямаше. Явно се е прибрал. Той не е като другите, задници. Той е супер мил и грижовен. Забавен и укоражителен. Обичам го. И винаги ще го обича. Дано да не ме изостави и той както Стефан преди 2 години...
Ретроспекция:
Със Стефан бяхме заедно от 2 месеца. Един ден той ме извика в парка и каза че трябва да поговорим. След като отидох го видях да седи на една пейка в парка. Отидох при него и той ми каза:
-Трябва да ти кажа нещо много важно!
-И аз!
-На 3....1...2....3
-Обичам те!
-Трябва да се разделим.
-Моля?!
-Съжалявам, б
Наистина те обичах, но после се появи тя и.....-орекъснах го.
-Тя?
-Дойде преди 1 седмица и се заформи нещо....немога да ти го обясня...съжалявам....
-Нещастник! - извиках, шатнах му един шамар и си тръгнах. Хората ме гледаха някой чудещи се какви става, други съжаляващо, а други гледаха него с отвращение.
Край на ретроспекцията.
Разкарах тези мисли и реших да се кача при Алекс.
Звъннах и Дани ми отвори. Поздрави ме и ме гушна и ми каза че Алекс е в стаята си. Запътих се натам. Като влязох в стаята останах без думи.
-Идиот! Какво си мислиш, че правиш?
-Ъъъъ гледам "Кръстници вълшебници"?
-Именно! Без мен! Защо? Мислех че ме обичаш!
- Обичам те, но това подяволите са новите епизоди!
-И не ми се обади?
-Ти спеше, мило.
-Добре, добре. - отидох до него - Гъс място. - избутах го отстрани на леглото и се настаних и се загледах в екрана на телевизора. Той се засмя и се загледа в мен. Обърнах се и се намръщих.
- Какво ме гледаш? Гледай си телевизора, после няма да ти разказвам!
Той пак се засмя и се загледа.