Любовта идва неочаквано

14

Г. Т. Криси.
Сутринта се събудих с Алекс. Станах и се изкъпах. Отидох в кухнята и направих закуска.  След като той слезе се назакусвахме се и решихме да излезем в парка. Оправих масата и измих чиниите. Алекс оправи стаята и се преоблякх и отидохме в тях и той да се оправи.
Като отидохме в тях минах през стаята на Дани да я питам как е минало снощи. Отидох в нейната стая, но нея я нямаше.  Отидох в кухнята и я видях че яде. Поговорихме си малко. Тя ми каза,  че вече са двойка. Вчера, когато са излезли от ресторанта, Иво я е завел на една полянка близо до градът. Тогава той й е предложил да станат гаджета.  И в този момент Джакс влезе като фурия и битна на пода Алекс. Ние двете го изгледаме тъпо и започнахме да се смеем.
-Ооо, сис вече и ти ли си обвързана?
-Да глупако. Не чу ли?
-Ко? Не!  Как да чуя? Нееее хич не съм подслушвал!
-Мхмммм - измънкахме двете с Дани.
Когато излязохме с Алекс в парка, на него изведнъж му се зави свят и припадна.  Аз се развивах и се обадих на 112. Дойдоха след 10 минути мама им. Качиха го в линейката и един лекар ме попита точно преди да вляза:
-Вие каква сте на момчето?
-Майка му! Коя може да съм според вас?  Разбира се че гаджето му!
Качих се в линейката и по теглих ме към поликлиниката. Бях пред някаква стая и се обадих на Дани. Цялата трепери и говорих,  едва набрах номера на Дани,  а как й казах не питайте. След 15 минути тя дойде.  Седнахме на столовете и зачакахме. Минаха вече 20 минути и взе да ми писва само да влизат и излизат лекари. Спрях един и той ми каза да изчакам още малко.
Минаха още 10 минути които за мен бяха като 6 часа.  Доктора ми каза че Алекс имал рак. Тогава вече ми прилоша. Казаха че е бил още в началото,  че било много добре че сме реагирали бързо.  Каза също че ако идва в болницата на рехабилитации ще се оправи на няколко месеца. Тогава вече ми поолекна. Дани само стоеше и гледаше втренчено в една точка. Попитах доктора дали мога да вляза при Алекс.  Той ми позволи и аз веднага влязох.
-Любов моя,  Алекс,  добре ли си? -попитах го а той се усмихна.
-Добре съм,  не се тревожи,  нищо ми няма. -Каза го някак тъжно,  но с усмивка.
-Не ме баламосвай.  Лекаря ми каза! Преди знаеше ли?
- Да още от преди 2 месеца. Не предприемах мерки,  защото животът ми беше нищожен,  но след като ти се появи в този нищожен живот,  вече поисках да живея,  да живея с теб!
-Лекарят каза че можеш да се лекуваш. Още утре започваш! Разбра ли ме? Но трябваше да ми кажеш!
-Знам,  съжалявам.  Добре утре ще дойдем,  хайде сега да си ходим.
Излязохме навън и Дани веднага му се хвърли и го прегърна. Беше разплакана.
-Брат ми,  много ме изплаши!  Как си? 
-Добре съм сис,  не се бой. Утре започвам рехабилитации. - каза той и се обърна към мен и ми се усмихна.
-Я не ми се усмихвай,  че ей сега ще ти извъртя един шамар!  Трябваше да ни кажеш! - казах строго и сърдито аз.
-Съжалявааам. Хайде да тръгваме. - каза той. - Криси,  моля те остани вкъщи.
-За теб винаги!  - надигна се и го целунах.