Любовта идва неочаквано

8

Гледната точка на Дани:
След училище днес излязох с Иво. Казах на Алекс и Криси, че с Иво ще правим проект по химия, но това разбира се е лъжа. Едва ли някога Иво ще се захване да прави проект. Отидохме на кино, изгледахме филма и тръгнахме към тях.
- Гладна ли си? - попита ме Иво.
- Да
- Искаш ли да отидем да хапнем пица?
- Иска ли питане? - отговорих му аз с въпрос.
- Да вървим тогава!
След като отидохме в пицарията се настанихме. Дадоха ни 2 менюта и ние се пресегнахме да вземем и ръцете ни се докоснаха. Аз се отдръпнах и се изчервих. Взех набързо менюто и го отворих набързо за да не ме види. Той хвана менюто от ръцете ми и го обърна наобратно. Опа. Как подяволите не забелязах, че е наобратно?
- Какво ще желаеш? - попита ме той.
- Пица "Маргарита". А ти?
- Може би същото, но и с кола.
- И аз искам колааа! - казах и се усмихнах 😁
Иво вдигна ръка и една сервитьорка дойде. Огледа го и прехапа устна. Иво каза поръчката а тя му намигна и тръгна. Кучка. Чакай малко. Защо се ядосвам? Ние сме само приятели. Нали? Изпитвам ли нещо към него? А той дали изпитва нещо към мен? Дали ме вижда като нещо повече от приятелка? Усетих го, хванал ме за раменете, разтърсващ ме.
- Хей, най-накрая ми обърна внимание! За какво се замисли и се загледа така в мен? - попита той и ми намигна. Защо ми намигна? Мамка му! Обърквам се. В главата ми е пълен хаос!
- За нищо. Нищо важно. Просто се сетих, че рожденият ми ден наближава и се замислих как.... Няма значение, остави. - натъжих се. Сега се замислих за мама и татко. Това ще е първият ми рожден ден без тях.
- Хей Дани, добре ли си? Защо помръкна така?
- Да, добре съм. Нищо ми няма. - казах тихо и се усмихнах леко.
След минути поръчката ни дойде и като се наядохме се покарахме малко кой да плати. Накрая се отказах и той плати.
- Искаш ли да отидем в нас? Сестра ми я няма сега. Излезе с Йордан. - попита той.
- Ами добре, но да не преча?
- Нищо подобно, хайде! - каза той и се ухили. След 10 минути бяхме пред тях. Той е близо до училище. Насочихме се към асансьора на блока и влязохме вътре.
- Натисни 4. - каза ми кое копче да натисна и аз изпълних каквото той ми каза. След малко вече го чаках да отключи. Той отвори вратата и ми направи път да мина.
- Добре дошла в моя скромен дом - каза ми той и се засмяхме.
- Филмар!
- Какво искаш да правим?
- Искам да гледаме филм!
- Пак лииии? - изсъмтя той
- Да. Искам "Аз проклетникът 3"!!
- Ооо на това съм съгласен. И без това мислех да го гледам скоро. Ами сега ще ти дам лаптопа, изтегли, прехвърли го на флашка а аз ейсега идвам. - каза той и аз се усмихнах. Седнах на дивана и го почаках да ми донесе лаптопа и флашката. Донесе ги и аз започнах да тегля, а той отиде.... незнам къде. След 5 минути бях готова. Станах и започнах да разглеждам стаята. Това беше хола. Имаше снимки. На една снимка имаше 3 деца. Едно момче и две момичета. Загледах се и видях че момчето е Иво, сигурно едното момиче е сестра му, а другото?
- Това сме аз, сестра ми и братовчедка ми. - каза той зад гърба ми и се уплаших, доста. Подскочих и замалко да падна, но той ме ограби в прегръдка. Загледах се в лицето му. Това лице....тези шоколадови очи, тези устни....аххх устните.... Затворих очи замалко. Усетих че и той ме гледа и отворих очи. Усмихнах му се, а той започна да се приближава. Леле майко, ще ме целуне!!! Умирам!! Сега разбирам че го харесвам, или нещо повече. Вече беше на сантиметър от мен и усещах дъхът му по кожата си. Настръхнах, коленете ми поддават, добре че съм в него. Оставаше оооще малко. Целуна меее!!! Аз отвърнах. Целувката беше нежна, страстна, но имаше и нещо друго...сякаш чакана от дълго време. Отделихме се заради недостига на въздух.
- Дан, съжалявам...аз незнам какво ми стана, но...
- Няма нищо - прекъснах го аз и се усмихнах. Той ме пусна.
- Хайде да гледаме филм. - каза той и се усмихна.
- Хайде!
Отидохме и видях че беше направил пуканки и беше взел и кола. Забавлявахме се супер много, смяхме се, дразнехме се, замярахме се с пуканки.
- Иво?
- Мхм - каза загледан в екрана още.
- Иво?
- Да? - най-накрая се обърна
- Аз ще вървя. Прекарах си повече от страхотно!
- И аз. Чакай ще те изпратя! Късно е! Навън има разни побъркани идиоти!
- Няма нужда, и друг път съм се прибирала.
- Има нужда, ще се притеснявам ако си тръгнеш сама!
- Добре - казах и се усмихнах.
Тръгнахме, той заключи и се насочихме към асансьора.По пътя си говорихме и неусетно стигнахме пред къщи.
- Е, сега поне вече знам къде живееш. - каза и се засмяхме.
- Е, лека нощ.
- Лека!
Той разпери ръце за прегръдка, аз малко се изненадах, но се сгуших в него. Леле този парфюм е страхотен! Целунах го по бузата и тръгнах. Той ме гледаше докато не вляза в блока. Обърнах и се и му метнах и той на мен и тръгна. Като се качих видях че Криси е вкъщи. Влизам и ги заварих на дивана да гледат телевизия. Гледат "Спондж боб". Бебета, нищо че и аз обичам това детско, но все пак съм по-малка. Поздравих ги и си отидох в стаята. Приготвих си нещата за училище за утре, изкъпах се и отидох да ям. Наядох се, отидох си в стаята пак, легнах си и започнах да мисля за днес. Той каза че се притеснява. Гледаше ме някак...незнам. И ме изпрати, искаше прегръдка. След това съм заспала.