Аз съм Кристина Иванова. На 17 от България. Последна година в училище. Винаги самотна в училище, но с най-добра приятелка извън него. Може да нямам много приятели, но това не значи че това ще си остане винаги така. Дали ще си намеря още приятели? Да...
Г. Т. Алекс. -Още малко мила, още малко. Напъни. Ще се справиш!
---Преди 2 часа--- -Алееекксс. Обличайте се и пали колата! -Защо?! -казах сънено. -Раждааамммм!!!! -Извика Криси. -Дръж се! - облякох се по най бързия начин и я взех на ръце и отидохме до колата. Оставих я и потеглих. Това е най притеснителния и важен момент в живота ми.
Вече сме в болницата и две сестри до тичаха с носилка и извикаха някакъв лекар. Криси постоянно викаше. Вкараха я в родилното и таман да вляза и една сестра ме спря: -Вие какъв сте на пациентката? -Не е ли очевидно? Съпруг мамка му!!! Отвътре се чу силен вик: -Алееекс домашни си задника тук!!! Сестрата ме пусна и влязохме вътре. После дойдоха и лекарите. И се започна. --- Сега --- -Честито, имате момченце. Голям е сладур. И е много здрав! Да ви е жив и здрав за напред!!! - каза лекарката. - Благодарим. - казахме в един глас със Криси. -Лога ще ни изпишат скъпи? -попита жена ми. -Предполагам че след 3 дни. -Добре- каза тя и ме прегърна. След 10 минути ни донесоха бебето ни. Толкова е сладко и..... малко.... Обичам тези две малки човечета! Те са моето семейство! Г. Т. Криси. Т
ова е най-прекрасният миг в живота ми! С Алекс си имаме бебе! Това е..... неописуемо! Обичам ги и двамата! Когато погледнах бебето, то имаше нослето на Алекс и моите плътни устни. Прекрасно е! И след 3 дни ще ни изпишат. Преместиха ни в нормална стая. Алекс отиде до вкъщи да ми вземе дрехи. И о, май забравих да ви кажа. От сватбата живеем в моят, стария апартамент, под този на Алекс. Дани сега си има гадже. Казва се Пламен. Изглежда готин и си личи, че я обича. Надявам се да е така и да са щастлива заедно, както аз със Алекс и....... леле не сме мислили за име на бебето, все му викахме бебето, бебчето..... но не сме мислили за име..... Алекс като дойде ще го обсъдим. Замислям се за Мартин или за Стефан..... Алекс дойде заедно с Дани. Бебето беше в кошчето му до мен. Дани като го видя се усмихна с 73 карстова усмивка. И как няма?! Толкова е сладко!!! Ето го и него:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Голям е сладкиш, нали?! Та отидох в банята и се преоблякох. Облякох се и излязох. Алекс се беше облегалки на стената и ме гледаше усмихна му е и отидох да го гушна и целуна, той се доближи до ухото ми и прошушна: -Довечера какво те чака...... - каза го и ми намира с мазна усмивка. Изчервих се и го ударих леко по рамото. Отидох до Дани и тя ме гушна много ама много силна! Мисля че останах без дъх. -Толкова е сладко!! Има и от двама ви по нещо. А как се казва? -попита Дани. Аз се обърнах към Алекс, който беше застанал плътно до ме и ме е хванал през кръста. Усмихна г се и казах: - Не сме мислили още. На мен ми харесват Мартин и Стефан. А на теб Алекс? Ти какво предлагаш? -Ами и на мен много ми харесва името Мартин. Изгледа че ще е така. - каза Алекс и се усмихна и ме придържа по силно към себе си. След 30 минути дойде и Хриси. Гушнахме се много силно, поприказвахме и всички си отидоха остана само Алекс.
